МАХМУРЛУКЪТ НА ЕДИН НАРОД
Човек е сам върху сърцето на земята…
Салваторе Куазимодо |
Той седи на ръба на планетата, чопли семки и плюе върху главите
на боговете. Стиска повяхнал букет хризантеми, очаква Годо.
Свободата е розов сапфир във единия бъбрек. При някои – в двата. Скъпоценен, но камък. Мерси! И кога най-после ще дойдат поредните поробители? Има романтика някаква в тази прогнила и куха галера
със странното име Земя. В аромата на мухъл, във скърцането на грота,
в шума на водата, която приижда отвсякъде… И все пак тя се върти!
В единствено правилната посока. В глобален аспект. Да повърнеш.
А бе няма ли кой до го спре тоя пумпал? Спрете Земята или ще скоча! 
|
