БЪДНИ ВЕЧЕР

Джермане, джермане*, èла и в моята къща!
Стига си влизал там, дето от всичко си имат.
Или поне като ходиш, отбий се на връщане,
да си направим за спомен барем една снимка.

Джермане, джермане, всички врати съм отворил.
Вино и хляб съм оставил на кръглата маса.
Риза ти купих и чакам да слезеш от горе...
Виното взе да прокисва, а хлябът мухляса.

Казват – на много слепци си изплакнал очите.
Ялови булки със здрави деца си дарявал.
Аз не ти искам чак толкова, стари учителю.
Искам да знам, че те има, в доброто да вярвам.

Джермане, джермане, вънка започна да мръква.
В черен джендем дженабети рогати играят...
Тия, дето кракът им не е стъпвал във църква,
тук, на земята, за себе си смъкнаха рая.

*Джерман – Бог (диал.)