НА ГРОБА НА ТАТКО ПОНИКНАХА ЯГОДИ.
Тъгата е килър с незрящи очи...
Как бавно, мъчително бавно и тягостно
убива в мен радост, любов и мечти.

Навярно е хубав животът на мъртвите.
На фона на този живот досега...
Но някоя вечер ще ида по мръкнало,
ще седнем на бира със моя баща.

Ще пием за мама, за първата двойка,
за моя досаден хроничен бронхит...
Къде ли се скита душата ти, Льонка,
и как да простя на шофьора-бандит?

От гроба откраднаха няколко рози.
Защо и сърцата ни, Боже, замеси от кал?
Та тук цензурират дори некролозите
и блудстват с Темида в мизерен локал.

На гроба на татко поникнаха ягоди.
Тъгата е килър с ръждив пистолет.
Лакеи на Юда – елате, приятели...
Продавам изгодно душа на поет!

Поканил съм Дявола, стария Дявол,
да пийнем абсент от трофейни рога.
На гроба на татко поникнаха ягоди...
Подай пистолета, госпожо Тъга!