ОТКРИХ ЗВЕЗДА*

Дъждът изми града от уличната мръсотия.
Навярно тази нощ във "Чистотата" ще празнуват!
В такова време, трезвеник да бях, пак щях да пия,
да угася клокочещия в гърлото Везувий...

В такова време лудият посяга на живота си.
И непристъпни крепости разпъват бяло знаме.
В такова време свестните вървят към ешафода,
а аз – към кръчмата, с пари, които взех назаем.

Вървя прегърбен като някой работлив хамалин.
И тротоарът е прегърбен, и небето – също...
Край мене разни влюбени си шепнат ала-бала
и вярват, че животът е красив и няма свършване.

Те сочат в тъмното небе безброй очи на бухали
и търсят кръстница на своята щастлива обич...
А аз се взирам в локвите, душата ми е суха,
по-суха и от лакримарий във тракийска гробница.

И в миг я зърнах! Беше паднала на тротоара.
Голяма колкото червена турска керемида.
Блестеше като Сириус, а може би по-ярко,
но всички гледаха нагоре, кой ли да я види?

Един забързан гражданин за малко да я стъпче,
но аз изтичах и извадих от калта звездата...
Безумци, викнах разярен, това, което търсите,
не е там горе някъде, в небето, а в краката ви.

Поех по острия гръбнак на жълтите павета,
прегърнал изморената до смърт красива гостенка.
Поставих я върху един висок бял дом, да свети
вместо предишната звезда – изкуствена и грозна.

... Едва сега я забелязаха. Нощта се дръпна
пред любопитната тълпа и този странен блясък.
Градоначалникът прочете реч, фанфари гръмнаха...
P.S. Открих звезда! Но страх ме е да не угасне.

*Това стихотворение е написано през 1983 г. и бе една от причините първата стихосбирка на Ивайло Диманов - "Площад Гарибалди", да отлежава с години в бившето младежко издателство. Ръкописът бе подписан за печат едва три дни след историческия 10.11.1989 г. Много по-късно преживяванията на литературния герой се сбъднаха и петолъчката бе свалена от бившия партиен дом.