ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЗАКОНА
ЗА ЗАЩИТА НА ЦВЕТНИТЕ СЪНИЩА

Да търсиш път към сънищата ми – това е лудост.
Та то е все едно да ми отнемеш светлината!
Подобно на свещеник стар, в забравен храм на Буда,
аз пазя тайната за жеравите на архата.

Аз толкоз време пазя своята нищожна същност
от похотливи погледи, насмешки и възхвала.
А вътре в мен е празно като в отчуждена къща.
Добре, че вярвам във оная лястовица бяла...

Ще дойде някой път – внезапна като лятна буря.
Дано не я убие само мойта нощна стража.
Когато светлина по вените ми пак се втурне –
едва тогава своя дълъг сън ще ти разкажа...