КАВЪР

Сънува Франкенщайн красавици,
глупакът – философски докторат.
А вчера забелязах Окуджава
да се разхожда тъжен из Арбат.
Там Борхес и Алонсо дон Кихано
громяха страшния османски флот.
И черпеха самия Пушкин със чинцано…
Ах, завтра что-нибудь произойдет!
Навярно утре нещо ще се случи,
помислих с ужас изведнъж,
когато дамата със баскервилско куче
ме срещна в цъфналата ръж…
Очите й зелени, татко й – полковник.
Но кой ли чука в този късен час?
Аз чукам – каза Финдли – поголовно…
А ехото отвръщаше: ”И аз, и аз!”
Не остарявай, обич, много ти се моля!
Душата ми плаче за бяло,
за “Black аnd white” и за пороен дъжд…
Две хубави очи, но всяко по 1000 долара.
Направо да фалираш в цъфналата ръж.
Я стига – каза Джени – си ме бройкал!
Корнет Оболенский, налейте мерло!
До вчера бях почти девойка,
която ти постла покрустово легло.
Господи, колко си хубава в тъмнината!
За теб е мойта ода, а за майка ти – патрон.
Но свободата, Санчо, свободата…
не бих сменил дори за премиерски трон!