ПРИНЧИПЕСА

Добро утро, мое въображение! Изгрев разчорлен на моите дни!
Отвинти ключалките от вратите, отвинти и самите врати!
Ний сме стръкчетата трева на Уитман, нищожните капки
роса на Бодлер върху розата. Бялата роза на Малкия принц.
Извинявай, забравих, че детските приказки май не започват така.
Е, добре: имало едно време една малка планета със много цветя.
Тази малка планета, наследство на принца от дядо му,
е населена с птици, магарета, вълк и прасе, недоволно
от чичко ти Оруел. Малкият принц ги обича, облича,
ги облага със данъци, а по радиоточката пуска избрани моменти
от вълшебните приказки на Перо. Ала кой да му каже обаче,
че и малките принцове остаряват. И стават крале, премиери, все тая.
Съжалявам, но има и приказки с тъжен и тягостен край.
Лошата новина е, че ние живеем във тях. Тук, на изток от Рая.
И се моля: дай боже, когато ти, мое дете, заразказваш вълшебства
на свойто дете, всички приказки с тъжен финал да лежат в някой кош,
омагьосани в дън гори тилилейски. Лека нощ, принцесо, лека нощ!