ТИ СИ МОЕТО ЖЪЛТО МОРЕ.
Ти си моето жълто небе.
Ти си моята жълта усмивка,
моите жълти дървета, обувки...
Моята жълта надежда си ти!
Водата отнася лениво
цялата книжна флотилия
от пожълтели писма.
Няма никакво жълто море.
Няма жълто небе,
още по-малко пък жълта усмивка.
Кой ви е казвал,
че съществуват жълти надежди?
Всичко е толкова синьо,
зелено, кафяво и сиво,
че чак да ти причернее...
Слънцето мълчаливо поглежда
с очи, зачервени от плач.