ЛУННАТА СОНАТА

Когато мойте братя тръгнаха да покоряват Хималаите,
аз търсех Снежния човек във градската градинка срещу Халите.
И скришом пишех с тебешир: "Убиец!", по вратата на касапина,
когато мойте братя влязоха със щурм в Съюза на писателите.
Тогава никой не крещеше: "Хайде да отидем сред народа!",
а в Монте Карло пеехме с продрано гърло "Жълтата подводница".
И Слънцето се радваше на всички, или тъй ми се е струвало,
когато аз и мойте десет братя единайстия заплюхме.
Във кръчмата четяхме стихове за революция и обич,
но скоро нашия "Титаник" рухна от натрупаната злоба.
И тръгнах към дома, а шерпите след мене дълго плакаха,
когато мойте седем братя се катереха по Хималаите.
Душата си продадох и с парите купих цяр за брат ми Павел,
а той, по-здрав от Голиат, разправяше, че съм ятак на дявола.
Простих му и потърсих истината. Нямаше я и във виното.
А после трима мои братя ги погълна страшната лавина...
Когато двамата ми верни братя покориха Хималаите,
аз дрънках на пиано в ресторанта на квартала стари шлагери.
Тогава някой се провикна: "Хора, чухте ли я новината!?"
А аз, напълно глух, за всички слепи свирех "Лунната соната".