НАД РАЙСКИЯ ЗАЛИВ СЕ ВДИГА ЗОРА –
оранжево-жълта и тъжна...
Подобно на ангел със златна стрела
препуска игривото слънце.

Отсреща, в безкрая, морето без страх
воюва с горящия изгрев...
Вълните – пияни и жадни за грях,
захвърлят зелените ризи.

А долу Созопол прилича на сърф,
забравен в безветрие синьо.
Крилете му дървени, вързани с връв,
мълчат от хиляда години...

Над Райския залив от вчера вали.
Септември облича пуловер.
Отива си лятото, с него – и ти.
И всичко започва отново.