AМФИБРАХИЙ В ДО МАЖОР

Когато затворят последната кръчма в Европа,
когато Луната изгрее със свойта обратна страна,
ще викна Володя Висоцки да стане от гроба
и дълго ще пием за някоя руса жена...

Звездите ще светят над нас като вълчи зеници.
Нощта ще ни скрие под свода на мрачен готически храм.
Напук на квартала ще пеем "Поручик Галицин..."
Едва щом се съмне ще видя, че всъщност отдавна съм сам.

Пиян от умора, ще тръгна към къщи, нарамил
китарата стара с пет струни и празна бутилка в ръка.
На входа случайно ще мерна бял плик с телеграма
и странния текст: "Это я не вернулся из боя. Пока."