ДЪЖДОВНА РАПСОДИЯ

Далеч над хоризонтите неясни,
едва догаряше
забравена на Бъдни вечер свещ.
А мракът, строг и придирчив,
подобно пътник в първа класа,
събра багажа си и тръгна пеш...
Проблесна слънчевото острие
сред ослепителна позлата,
разкъса облаците с огнени стрели.
Нощта изтече между пръстите ми,
не успях дори да я изпратя.
Навярно затова подире й
започна да вали...
Звънът на капките напомняше
"Рапсодия във синьо".
Заслушан в музиката им,
забравяш, че е дъжд.
И неусетно влизаш
в разпродаденото минало
с мечти и дъх на окосена ръж.

А вън вали. Умират храбро
стотици капки сред смълчаните брези.
Отекват в моето сърце ограбено
в съзвучие с дъжда
на мама тежките сълзи.