Ако театърът е на ІV етаж, не скачайте!

Чудесни актьори и налудничав текст от чата
предлага най-новата премиера в Народния - "Норвегия.днес"

Ивайло ДИМАНОВ

Авторът най-вероятно е чешки евреин, предпочел да живее в Швейцария. И вместо да проектира катедрали, защото е архитект, предпочел да копипейства дрогирани диалози от чата. Защото пиесата "Норвегия.днес" на Игор Блуерзима е нищо по-различно от чиклит за освидетелствани самоубийци. Често съм си мислил колко важна за драматургичния успех е динамиката в един диалог. Но диалог, добър сам по себе си, не означава автоматично, че си написал пиеса.
"Да скоча или да не скоча?" - това бе Хамлетовата дилема, която героите час и половина повтаряха, търкаляйки се върху два матрака поради липса на ледени глетчери и фиорди. Отвреме навреме стряскаха унесената зала с възгласи "Хайл, Хитлер!" и "Да ти го...", но това всъщност бе черешката върху безпомощния текст. Сигурно с по-голям успех талантливите Стела Стоянова и Калин Яворов биха прочели телефонния указател на Дюселдорф, но очевидно режисьорът Николай Ламбрев тире Михайловски е бил омаян тъкмо от некрофилията и болнавия подтекст на авторовите послания, замъглени от северното сияние на самоцелното себевглеждане.
Юли и Август са двама младежи, които се запознават в чата и решават да сторят ритуално самоубийство. И понеже не са съвсем сигурни дали да го направят, преди да скочат, правят секс и се оказва, че междувременно са се влюбили един в друг. Трагиката на голямата, безумна, безкрайна любов.... ще напише по-късно в дипляната режисьрът. Интересно къде я видя тая безумна любов? Малцина имат дарбата да обичат. Да, така е. Още по-малко са онези, които имат дарбата да пишат. Да не говорим за ония, които имат дарбата да открият драматургия в чата.
"Щастието е непробиваемо като... дървено великденско яйце."
Шедьоврите на г-н Ламбрев ме карат да окайвам съвременната ни литература, лишена от прозренията и метафоричната непредсказуемост на твореца. До онзи ден една овехтяла илюзия човъркаше конвенционалната ми представа за изкуството. Все си мислех, че е добре въпросното изкуство да утвърждава живота в целия му изблик от хармония и цветове, а не да се чуди как да го отрича... И без друго е толкова подтискащо да си мислим за смъртта в тоя тъй кратък живот.
Вероятно мнозина от зрителите ще искат да си тръгнат по средата на пиесата. Съветвам ги да не го правят. Постановката е на сцената на ІV етаж. Твърде високо е! Зрителят, уви, не е дървено великденско яйце. Ако реши да скочи, не само че няма кой да заснеме подвига му, но може да счупи някой крайник.
След смъртта идва друг живот, а след края на пиесата въздухът на "Раковска" ти се струва чист и прекрасен, все едно, че си се изправил над фиордите на Норвегия. Добре е, че не скочих. Благодаря ти, живот!

18 май 2008 г.