Елегия за Менделсон и... пържени яйца

Новата премиера в Народния би могла да ожени и най-заклетия ерген.
Или поне да го накара да помечтае

Ивайло ДИМАНОВ

Ако плоският данък не е смлял последното зрънце романтика в нагнетените ви от злоба и горест души, идете да видите „Женитба” - една красива българска постановка за особеностите на руския риболов и... любов. Романтичната зараза е толкова опасна, че веднага подир премиерния спектакъл един заклет ерген поиска ръката на свенлива гардобиерка. Шегувам се, но то е от най-чисти благородни подбуди. Защото днес едва ли има шанс да шокираш с нещо обръгналия български театроман. Той е като експериментална бяла мишка в провинциална лаборатория, закъсала с бюджета. След като се нагледахме на мъже във фусти а ла Куркински, на течащите водопади на Явор Гърдев, пърхащите чайки на Морфов и монолозите за женски гениталии, след като се наситихме на поцинкована ламарина за резонанс на Отело и актьорите на Лили Абаджиева, плюещи вода в публиката, докато рецитират сакрална поезия от Яворов, вече си мислехме, че няма какво толкова да ни изненада в театъра. Най-много Чехов да пропише хорър и фентъзи, а Фьокла да яхне метлата за финалния мач по куидич...
Съвременният актьор е слуга на двама господари - режисьор и публика. Лошото е, че днес публиката до голяма степен изкривява естетическите стойности, заради които си дал курбан пет години от живота си в НАТФИЗ. Няма добра и лоша публика, тя е една. Нашата си, родна публика. И няма как да е ваксинирана срещу тоталното опростачване на нацията. Затова реагира точно така, както би реагирала на някое безумно тъпо и пошло телевизионно риалити, шоу или чалга концерт. Актьорът изува гащи и тълпата реве от възторг. В премиерния спектакъл на "Черна комедия" в Младежкия близнаците Ангелови изнесоха акробатичен маратон, сякаш бяха опънали батут на сцената, а в това време залата се заливаше от смях. Както й се харесва, ще махне с ръка възмутен театровед, макар Морфов да твърди, че у нас такава птица няма. Народният театър си позволи лукса да предложи нова версия на "Женитба" - най-въртяната плоча в драматургичната класика. Постановката е дело на Никола Петков, а смелостта очевидно му идва в повече, след успеха на Погребничко в Бургас, където Мария Сапунджиева грабна "Икар" в ролята на Агафя Тихоновна. Всъщност, "Женитба" е в настоящия афиш и на Русенския театър, а само в Народния е поставяна четири-пет пъти през годините.
Изброявам всички тия подводни рифове, за да ви отърся от съмненията за тривиален прочит върху до болка познатия Гогол. Спомняте ли си чудната романтична сцена на Рени Врангова и Филип Аврамов в рибарското селище от постановката на "Дон Жуан"? Молиер хал хабер си няма от тая сцена, но хрумката на Морфов беше като водна лилия в кална софийска локва. Абсурдно, но въпреки това красиво. Ей такива красиви неща се случват и в новата сценична версия на Никола Петков и неговата "Женитба" в Народния. Естествено, главен "виновник" за красотата и успеха на постановката е великолепният актьорски състав. Марин Янев, Мариус Донкин, Антон Радичев, Стоян Пепеланов и Пламен Пеев са кандидатите за ръката на 40-годишната девица Агафя Тихоновна, под чието було ще видим великолепната Рени Врангова. Вальо Танев пък е толкова фин и изкусен сватовник-сутеньор, че ако Ванко I гледа неговия Кочкарьов, мигом ще си закрие фирмата за компаньонки. Жоржета Чакърова, Добринка Станкова, Петър Горанов и Милена Атанасова също чудесно се вписват в кафявия пасторал от талант и сдържана фриволност, над който белее свенливата нерешителност на Мариус-Донкиновия Подкальосин.
Какви ли не "Женитби" видяхме до днес. Скучни и конвенционални, женитба, в която Пържени яйца пече чушки, а Агафя декламира сакралния монолог "Ту би ор нот ну би!", видяхме дори сватовницата Фьокла, изиграна от мъж! Но кой би могъл да очаква тази препратка от дворянско-помешчическата недодяланост у героите на Гогол към ефирните съкровения и любовни копнежи а ла Жулиета и Ромео. Ако Рени Врангова и Мариус Донкин бяха заформили салса, пак щяхме да им повярваме, защото играят в невероятен синхрон и така вдъхновено, сякаш утре затварят Народния. Режисьорът изважда на показ ония съкровени ъгълчета на руската душа, които карат героите на Гогол да изглеждат по-скоро добри и наивни романтици, отколкото простовати и алчни егоисти. Никола Петков съвсем нарочно сблъсква този, който искаш да бъдеш - успял, богат, влюбен и обичан, с онзи, който всъщност си - неуспял, небогат, невлюбен и необичан. Сблъсъкът е на камерната сцена в Народния, а резултатът е онзи малък взрив в душата на всеки зрител.
Взрив, с който ще си тръгнеш, както си тръгваш в полунощ на Възкресение Христово от църквата. И ще го пазиш да не угасне. Поне до следващата ти среща в света на прекрасното.

14 май 2008 г.