Ако режисьорите бяха зъболекари

"Дванайста нощ", или дали ще ви се хареса в Младежкия

Ивайло ДИМАНОВ

Любопитно четиво е завещанието на Шекспир. Там той отмерва до последно пени кой колко да получи от приличното наследство на великия поет. Ала първото фолио с избрани пиеси излиза едва подир неговата смърт, тъй че литературното му творчество не е изрично упоменато в завещанието. Вероятно затова мнозина режисьори днес се изживяват преки наследници и вършеят като съветски комбайни из текстовете на гения от Стратфорд. Всеки нов прочит хвърля театроведите в екзистенциален размисъл кой ред точно е останал от пиесата на Шекспир, а аз се чудя какво би било ако същите тия режисьори бяха зъболекари?
Най-новата премиера на "Дванайста нощ" в Младежкия театър не е нов прочит, по-скоро е четвърти опит на Крикор Азарян да преплува бреговете на измислената Илирия. Този път той остава верен на елизабетинския дух и качва на сцената само мъже. Ала както в "Четвъртата сестра" води и уличните музиканти.
В някогашния италиански театър главно действащо лице бил трагикомичният герой Буфоне - нещо средно между травестит от "Биг Брадър" и пенсиониран шут. Дали епохата, въртейки се в спирала, ни връща бутафорния висок морал на Ренесанса? Единствено при тая уговорка бих оправдал разюзданата буфонада на Азарян като контрапункт на меланхолията на уморения поет... Както казва шутът Фесте - "Да те закриля богът на меланхолията!"
Всъщност тази до болка позната пиеса с ирония възпява странните приумици на любовта, двойнствената същност на съдбата, която върти живота ни като двете страни на една и съща монета. Помните ли оная стара песничка с познатия рефрен "Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг!" Оливия обича Цезарио, Цезарио обича княза, той пък е влюбен в Оливия. Но това, което е тъй, е всъщност инак. За да остане верен на себе си, Шекспир завърта пумпала със съдби и събития и накрая, с тежкия махмурлук на сър Тоби героите се опомнят едва в сватбения хепиенд.
Но пиесата, както по-голямата част от драматургията на Шекспир е добре преразказана чужда история. В основата на сюжета е новелата на Бандело "Аполоний и Силла", доукрасена от Шекспир с образа на Малволио (от италианското "mala voglia" - зла воля, злонамереност). Дори името на пиесата дълги години е "Малволио", но тъй като първата постановка се е състояла на Богоявление - дванайстата нощ от Рождеството, впоследствие приема заглавието "Дванайста нощ или както ви се харесва". Малволио е скритият главен герой. Тъкмо затова ключът към успеха на този спектакъл е кой ще изиграе Малволио, и кой - неговият опонент сър Тоби. И тук вече проличава мъдрата селекция на Азарян. Доскорошният директор на театъра Георги Кадурин скача от Северния на Южния полюс. Сваля халата на Чеховия "Вуйчо Ваньо", набързо обува жълтите чорапи на Малволио, слага очилата на Велко Вълканов и докарва публиката до възторг. Макар груб и вулгарен в ролята на сър Тоби, Марин Янев е великолепен партньор на Малволио. Третият главен виновник за успеха на "Дванайста нощ" е Стефан Мавродиев, който играе шута Феста. Така, както само той умее. Находката в този спектакъл са братята близнаци Деян и Дарин Ангелови, сякаш спуснати с парашут в сценичната Илирия. Ала младежкият хъс не всякога е достатъчна гаранция, че ще се справиш с двойнствената същност на Виола и Себастиан. Най-трудна е мисията на Малин Кръстев, който удивително изящно, подобно на Вивиан Лий, се справя с ролята на влюбената Оливия и сякаш цял живот танцувал е галярда, джига и куранта.
Дали заради скорошното ни членство в Евросъюза, сценографията и костюмите са решени с пъстър балкански натюрел. Два цигански фургона с бели чергила, слугите - с потури и албански келеши на главите, музиката - етночалга. И между две сценични светкавици някак тъжно и самотно звучи философията на шута: "Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци."
Шекспир го е казал още преди четири века. Днес, уви, е обратното. Този изтънчен свят съвсем се е опростачил, щом и на театър рядко ходи. Затова, драги читателю, при всичките несъгласия, каквото и да ти струва, иди и гледай "Дванайста нощ".

17 ноември 2006 г.