Писал ли е Черноризец Храбър черни комедии?

Ивайло ДИМАНОВ

Имам едно любимо хайку: "Черни са очите ти, черни са ти косите, черно ми е без теб. Причернява ми като те видя!"
Тук, на изток от Рая, между Черна гора и Черно море се издига Черни връх. Тук е родината на черната металургия. Всеки втори българин вярва, че е жертва на черна магия, но обикновено става "герой" на черната хроника. Тук, ако не ти мине черна котка път, непременно ще те спрат на "Църна маца" ония яки момчета, носители на черен пояс и с черни мисли в главата. Вероятно затова сме на първо място в света по чернодробни заболявания и на последно - по чернодробни трансплантации. Дори родната журналистика е станала съвсем черногледа и най-престижната й награда е "Черноризец Храбър". Най-светлият син на българската поезия Димчо Дебелянов написа "Черна песен", а Иван Радоев - "Черна приказка". И в киното - същата работа. На стълбите в Съдебната палата, където някога се стреляха "Черните ангели", днес убиват в "Черната далия". Какво друго остава за родния театър, освен да поставя... черни комедии. След "Черната комедия" на Питър Шафър дойде ред и на "Паметта на водата" на Шийла Стивънсън. Кой ли не постави тая странна пиеса? Коко Азарян в Битоля, после Красимир Спасов. Най-напред в Народния, сетне и в Пазарджик. Ето че и младият режисьор Георги Михалков даде скромен принос в черната хроника. Най-новата постановка в Младежкия театър идва като мрачен контрапункт на "Вуйчо Ваньо" и е не дотам изискана британска закачка с Чехов и безсмъртните му "Три сестри".
Тук сестрите също са три, но толкова дрогирани, че вероятно в собствените си очи са шест. Те пият, пушат и танцуват около ковчега на майка си, но не защото така е прието в тъжните обредни ритуали на стара Англия, а за да оправдаят понятието "черна комедия". Всъщност ако трябва да сме искрени, тази пиеса нито е черна, нито е комедия. Екзалтираният постмодернизъм и кухненски хумор на Шийла Стивънсън никак не компенсират черните дупки в драматургичната версия на една банална семейна драма за разпада на нравите в съвременното ни общество. Бившата актриса и настояща пешеходка в Алеята на славата, поставяна в "Хемпстед тиътър" в Лондон и в "Манхатън тиътър клъб" в Ню Йорк, не скрива вялата автобиографичност на диалозите в пиесата, носител на престижната награда на името на великия английски актьор Лорънс Оливие за "най-добра нова комедия". А как ли изглеждат старите английски комедии, ще попитат любителите на черен хумор, но човек не бива да забравя колко различни са поводите, които разсмиват хората по света. Старият изтъркан виц за сър Пърсивал и убийството на костенурката би натъжил всеки честен природозащитник в Швейцария, но в Лондон разливат чая си от смях. Проблемът е в това какво искаме да кажем на БЪЛГАРСКИЯ зрител с тази т. нар. черна комедия. Защо точно нея, защо точно в този й вид, защо точно сега? Всъщност Михалков постави "Паметта на водата" още миналата година в Русе, но очевидно в София режисьорът старателно е подбирал своя екип. Изключително ярки и достоверни са трите сестри: Станка Калчева (Мери), Мариана Миланова (Тереза) и Ива Караманчева (Катрин). Верен на своя талант е Явор Спасов в ролята на Майк, чудесната музика и всички останали от екипа отлично се вписват в тая надрусана фамилия от чешити, които животът и смъртта разиграват в своя странен карнавал.
Не е задължително да си пушил трева, за да харесаш пиесата "Паметта на водата", но вероятно помага. Не е задължително да си погребал майка си, за да проумееш неадекватното поведение на трите сестри. Така или иначе няма да го проумееш. Защото е точно толкова трудно, колкото да повярваш, че написаното върху водата остава. Но японският учен Емото успя да визуализира подредбата на водните молекули в кластери като замразява водата след различни видове въздействия. Кристалчетата на замръзналата вода се подреждат по определен начин, което доказва, че водата има памет! Само тя ще ни каже дали някога Черноризец Храбър е писал черни комедии...

18 октомври 2006 г.