Морфов обяви дуел на Севилския измамник

Ивайло ДИМАНОВ

Когато един литературен герой излезе от пожълтелите страници и се качи на първия срещнат тролей, историята е готова да му прости суетата и някои дребни углавни престъпления. Ако героят е Дон Жуан Тенорио и историята се двоуми, жените ще му простят всичко. Този легендарен любовчия, плод на монашеското въображение на Тирсо де Молина, векове наред разпалва страсти и твърческо вдъхновение, противоречивата му същност ражда митични епопеи за вечния прелъстител на женски сърца.
Ражда и театрални премиери, за които се вият опашки като за футболно дерби. Какво по-хубаво от това! “Дон Жуан” на Александър Морфов е най-новото заглавие в афиша на Народния театър “Иван Вазов” и гръмката ономастика на случката вече е достатъчна интрига и гаранция за шумен успех.
Ако трябва да сме искрени, премиерата на този спектакъл е отпреди две години на сцената на Комиссаржевка. Вариациите ПО Молиер и сие, които Морфов експериментира на руска земя, са внесени най-вероятно през русенската митница. Едно към едно! А с тях и триметровите кресла, велосипедите, идиличната сценка с италианските рибари, финалната вечеря с Командора – всичко вече е консумиран артефакт. Само че с руски адрес, к сожалению. Дори камуфлажните чайки, този романтичен флирт на Морфов с Антон Павлович, скъп на всяка руска душа, са прелетели Черно море, за да кацнат на голямата сцена в Народния. В своя дълъг път към София ятото кацаше в Созопол, Бургас и Пловдив, но столичани не би трябвало да се чувстват ощетени. Единствено на Марина Дмитревская ще й бъде скучно, тя вече е гледала този спектакъл. Макар и с други актьори. Комай само финалният пясък не се сипе върху главата на нашия Дон Жуан, но нашите влюбени репортерки непременно ще го посипят с цветя и рози.
Режисьорът е абсолютно прав - театрална критика у нас май няма вече и единствен коректив на творческото събитие остава Нейно величество публиката. Ала колко измамен и хлъзгав може да е възторгът на тълпата, окъпана от дъжда на ежедневния кич и пошлата масова култура? Зрителят отвикна да ходи на театър заради изящната словесност и похабената естетика. Сетивата на хората съвсем огрубяха и това сякаш подлъгва мекушавия актьор да псува на сцената като хамалин от Сточна гара. И понеже става дума за Дон Жуан, много важен е прочитът.
Александър Морфов се е застраховал с това “ПО Молиер”, защото има перфектен театрален нюх и знае, че за съвременния зрител класическият прочит ще е по-скучен от парламентарен контрол в Народното събрание. И режисьорът смело експериментира. Най-храбрата му постъпка е изборът на Деян Донков и Захари Бахаров за главните роли. А публиката е паметливо племе, помни великолепните Дон Жуан и Сганарел на Стефан Данаилов и Велко Кънев. И тъкмо тук е изненадата. Младият Донков, типичният гадняр от “Изпепеляване”, Осман бей, Сънувачът и неубедителният Отело, тук надскача себе си. Както се казва – влезе в Народния, попадна на режисьор и стана човек. И понеже Морфов търси контрапункт на онзи вечен изкусител и галантен сваляч, възпят от Байрон и Хофман, със своя хулигански хъс и сърцата игра Донков дава сериозна заявка за “Аскеерите”. Спокойно, откакто взеха да ги връщат, на театралната сергия ги има в изобилие. Странното за Морфов е, че като изключим излишните голотии и някои вулгарни реплики, неговият Дон Жуан е по-близо до Дон Хуан на Молина, отколкото до Дон Джовани на Моцарт, макар че ако бе отишъл до край, режисьорът би могъл и сам да изиграе ролята на севилския измамник, това вече го направи Жак Вебер в киното.
Противоречивата същност на героя ражда трагикомичния сблъсък на Дон Жуан със самия себе си. Присъдата на Командора е неизбежна, защото антихристът вече се е вселил в душата на главния герой и дори мигът на разкаяние е фарс. Финалът на “Дон Жуан” и почти цялата втора част натежават, но без нея експериментите на Морфов биха се удавили край бреговете на Сицилия и нито Шарлота и Матюрина, нито дори Мира Кортенска биха спасили прекрасните хрумки и своеволия на режисьора. Все пак, макар да е кръпка, романтичната сцена на Шарлота и Пиетро, изиграни блестящо от Рени Врангова и Филип Аврамов, би накарала непредубедения зрител да извика от възторг: Ура! Романтиката се завръща!”
За връщането на романтиката в родния театър е трудно да се прогнозира, но Александър Морфов се върна на бял кон на българската сцена. Където всъщност му е мястото и дай боже премиерите му да спрат да се скитат като хъшове из чужди сцени, а да се случват най-напред у дома.
Често съм се питал как ли би изглеждал Дон Жуан във двадесет и първи век? В епохата на разюздана еманципация и СПИН, при нелоялната конкуренция на виаграта и вибратора, Дон Жуан би се чувствал като пъпчив юноша, останал без въздух между краката на Мадона или Памела Андерсън. Две и две е четири, обича да си повтаря героят на Морфов, но всичко зависи от курса на долара. Днес Дон Жуан би имал зад гърба си седем-осем развода, двайсетина дела за родителска издръжка и ефективна присъда за углавно престъпление, както го вижда Ерик-Еманюел Шмит. Според Макс Фриш Дон Жуан е плод на женската ненаситност, а накрая обществото го погубва. Затова Дон Жуан не успява да се отдаде на любимата си геометрия и докато жена му чака дете от него, в театъра на Севиля вече представят пиесата на Тирсо де Молина "Севилският измамник и Каменният гост"…
Идете и съпреживейте театралното събитие на сезона – “Дон Жуан” в Народния. Дори да пожертвате 20 лева, няма да останете излъгани от коварния севилски измамник.

04 октомври 2006 г.