ТРАГИКОМЕДИЯ ОТ ГРЕШКИ

Ивайло ДИМАНОВ

Колкото и парадоксално да звучи на пръв поглед, новата постановка в Театъра на армията "Комедия от грешки", е безпогрешен драматургичен факт с блестящ екип от чудесни актьори, екзотична сценография, южнокорейски танци, японски нинджи и подходящ саунд. Само манастирът Шао Лин липсваше, и Туранага сан, макар че внушителният Стойко Пеев навява на мисълта за общ корен между прабългари и самураи.
Проблемът в "Комедия от грешки", дело на режисьора Красимир Спасов, е в отсъствието на чувство за хумор. Не у автора, опазил ме Господ. 390 години подир смъртта си, гениалният коняр от Страдфорд демонстрира тънко чувство за хумор, което несправедливо приписваме на всеки срещнат англичанин...
Някога Плавт разказа премеждията на близнаците Менехмовци, но Шекспир, който обича да прави ремикси, слага още чифт близнаци, за да е пълен абсурдът. Няма лошо, ще рече някой член на Кралската академия, важното е да сме верни на традицията.
Верен на своята малолетна традиция, Театърът на армията е на път да се превърне в театър на естрадата. Не толкова заради репертоарния си план, колкото от осезаемото олекване дори в емблематични класически заглавия. От ханш до ханш – цял Ламанш, от Шекспир до Шекспир – два тона преспи. За да поставиш "Крал Лир" примерно, трябва да имаш кой да изиграе Лир. За да поставиш "Трамвай желание", добре е да ти се намира подходящ Ковалски. За "Комедия от грешки" е хубаво да разполагаш с двама Антифоли. Един от Ефес и един от Сиракуза. Но как да клонираш Иван Ласкин? Не става. И затова накрая единият близнак го взеха запас. Разбира се, проблемът не е в отсъствието на близнаци, а в отсъствието на чувство за хумор у режисьора. Комедия без грешки не е никаква комедия, макар че едно от най-ранните произведения на Шекспир дори не е комедия от чист вид, а една абсурдна история. В необичайните й ситуации авторът намира начин да се надсмее над безкрайната глупост, над вечната алчност. Тръгнеш ли да търсиш странични ефекти, забравяйки иронията у дома, рискуваш да заседнеш в плитчините на буфонадата. Иван Налбантов, Ласкин и Пламена Гетова, Жоро Новаков с усърдие и талант носят на гръб тежкия сюжет, който няма как да изоставиш, но най-хубавото в цялата тая хамалогия е, че за разлика от ламаринения "Крал Лир", кънтящ в Народния, тук можеш да се порадваш на изящната шекспирова словесност. Да се насладиш на кристалната рима на Валери Петров, на усмихнатата по детски метафора. И да подишаш озона на чистата поезия, неосквернена от разни мултимедийни проекти на постния постмодернизъм.
"Комедия от грешки" е трагикомична по своя замисъл и само режисьорският усет може да я превърне в комедия. Или да ни разплаче.

20 април 2006 г.