КОКО АЗАРЯН ПОДКАРА ТРАМВАЙ

Чак сега стана ясно защо навремето Марлон Брандо отказа "Оскар"

Ивайло ДИМАНОВ

В световната драматургия покрай боклуджийския ерзац има заглавия, превърнали се в емблематична метафора на старата латинска сентенция за краткия ни животец и вечното изкуство. Безсмъртната пиеса на Тенеси Уилямс "Трамвай желание" е една от най-добрите дестинации за пътешествие до онзи чуден свят, в който изключваш не само мобилния си телефон, а и всички дребни суети на озъбеното ни битие.
Най-новата постановка на "Трамвай желание" в Театъра на армията не е нов прочит, напротив. Поетичната душевност на великия американски драматург съвсем естествено се вписва в меланхоличната естетика на Крикор Азарян, помъдрелият доайен в съвременния български театър. Хубавата поезия е дори в дома му, а муза на творческото му вдъхновение е талантливата поетеса Валя Радинска. Тъкмо затова продукцията на Азарян е с обичайното 24-каратово покритие от изящество и стил. И тъкмо затова буди недоумение странния избор на Камен Донев за култовата роля на Стенли Ковалски. Преди време в интервю за столичен вестник този младеж със завидно самочувствие обяви, че вече е готов за "Оскар". Вероятно затова Марлон Брандо отказа да вземе въпросната награда. Знаел е човекът, че ще дойде ден, в който ще се подиграят с паметта му. Едно е да раздаваш водка, за да събереш карнавална публика в Сатирата, друго е да изиграеш култова роля, влязла в сърцата на няколко поколения зрители. Ако Ковалски на Камен Донев е някакъв режисьорски контрапукт на конвенцията – бива, но в компанията на Бойка Велкова ситуацията придобива кулинарния абсурд на "леща с чер хайвер". Бланш, тази екзотична пеперуда, кацнала върху бутилка евтин бърбън, не е роля за всеки. Дори Вивиан Лий изхарчи килограм пудра, за да скрие големия зор да играеш най-нормалната пациентка в тая психиатрична клиника, наречена живот. Ибсен бе казал, че лудницата е единственото място, където можеш да останеш верен на себе си. Бойка Велкова дълбае с хъс и изгребва с продран фалцет образа на чупливата и фина учителка с френска кръв, провокирайки ни да я заобичаме. Така, както я е обичал и авторът. Изключително приятна изненада е присъствието на Стефка Янорова в ролята на Стела, сестрата на Бланш. Ефектна и с безброй послания е сценографията на Невяна Кавалджиева, а оригиналният финал със залепените върху стъклото лица е великолепна метафора, която напомня ранния Фелини. Дори само заради това новата постановка на Азарян "Трамвай желание" заслужава да се види. Вземете си картата за градски транспорт, идете във Военния театър и се доверете на добрия разказвач на приказки Уилямс, чиито сентенции красят прочутото тяло на Анджелина Джоли.
Има една чудата птица, за която Тенеси Уилямс разказва с апломб. Тази птица лети през целия си живот, дори спи във въздуха с разперени криле. Каца един-единствен път, за да умре. А пък аз си мисля – ние, хората, вършим тъкмо обратното. Цял живот стоим на земята и летим един-единствен път. Когато умрем. Затова най-добре е да се доверим на мечтите си. Те ще ни отведат до всяка една спирка на "Трамвай желание".

април 2006 г.