МНОГО ЕКШЪН, МАЛКО ШЕКСПИР

Ивайло ДИМАНОВ

400 години след първата премиера на "Крал Лир" в Лондон, Явор Гърдев поднесе най-изискания подарък на Наум Шопов за 75-годишния му юбилей. Противно на традицията, главната роля не бе увита с панделката на викторианска дидактичност, гледната точка на Шекспир я сгази тролеят на "Раковски". Въпреки че всеки 25 години Народният театър поставя тази тежка и до болка позната пиеса и човек си мисли, че трудно могат да го изненадат, най-новото заглавие в Народния показа стремежа на постановъчния екип да "заснеме" кинематографичен микс от няколко гледни точки, избягвайки основното Шекспирово противоречие между протагонисти и антураж. Представете си оркестър от 34 солисти, които свирят "Годишните времена" на Вивалди. С един изключителен Наум Шопов и впечатляващ синхрон в полифоничното звучене. Но я си представете още, че тоя оркестър са го напъхали в огромен калайдисан казан и всеки звук дрънчи като консервна кутия, вързана за съдрания шинел на Глостър. Ефектната метална кутия, в която сценографът Никола Тороманов бе ситуирал цялото кралско войнство, хищно изяжда думите, всеки звук кънти като ръждясала валдхорна и колкото по-далеч от авансцената е актьорът, толкова по-неразбираеми са репликите му.
Твърде съществена част от драматургичния материал на пиесата е отстъпила пред атрактивния "кинематографичен" монтаж и на излизане от храма на Мелпомена претенциозният зрител няма как да не въздъхне: "Много екшън, малко Шекспир!"
Интелектуалният почерк на Явор Гърдев понякога граничи с историческата пунктуалност, друг път е фриволна Синя птица, но твърде осезаемо разчита на "етажната собственост" в многопластовите послания на великия драматург. Аз пък тия дни гледах буквалния кинематографичен прочит на "Венецианският търговец". Там бе точно обратното - кинаджиите снимат викториански Шекспир. И да се чудиш на някой си Ал Пачино що тъй демодирано срича овехтели двустишия с нафталинен патос и апломб.
Да си верен на текста, означава, че не се страхуваш от високите му етажи. Инак кинематографичните ефекти остават самоцел, предубеден коктейл към екзистенциалната самотност на възрастния крал и баща.
В новия стар "Крал Лир" Явор Гърдев има едно огромно предимство. Разполага с най-добрия актьор за тази невероятно трудна роля. Удивително е да гледаш как три часа Наум Шопов, този 75-годишен младеж, тича из сцената заедно с млади момчета, които могат да му бъдат внуци. И въпреки огромната разлика в годините, между тях тече забележителна хармония. Младоците сякаш се надпреварват пред стария мъдрец да се докажат кой е по-по-най. И Едгар на Иван Радоев, и Глостър на Вальо Ганев, и Осуалд на Валери Йорданов, и Олбъни на Юлиан Вергов, и дори шутът Захари Бахаров са изключително хомогенен и точен екип. Но особена находка на режисьора са трите грации, в чиито роли ще видим изключителни актриси. Гледната точка на дъщерите на Лир като че ли оправдава жестокостта им, а дава и добра възможност на Мария Каварджикова, Жорета Николова и Марта Кондова да уплътнят и изградят противоречивата същност на своите героини. В крайна сметка притчата е с предизвестена поанта, екшънът е с предвидим финал, а броят на убитите и количеството кръв - достатъчни, за да задържат зрителя три часа пред една толкова стара и толкова позната история, която би могла да започне и така: "Имало едно време един луд крал..."
Но Наум Шопов не е луд. Това е само част от пиар-кампанията.
Защото ако трябва да сме откровени, луд ще е тоя, който не иде да види гениалната творба в новата постановка на Народния театър.

20 март 2006 г.