АНЯ ПЕНЧЕВА ЖЪНЕ УСПЕХИ
И ВСИЧКИ Я НАМИРАТ СЕКСИ

Ивайло ДИМАНОВ

Репертоарната политика на родните театри прилича на изискан бижутериен магазин в циганската махала. Родната драматургия чака клинична пътека, а конвертируемите чужди светила цъфват с по четири-пет премиери наведнъж. Има и сакрални автори, на които комай само ученическите дневници не сме им поставяли. И когато се изправиш пред поредното "спасяване на текст" с изкуствено дишане "уста в ухо" и кротичко попиташ режисьорчето: "Защо бе, джанъм?", той още по-простичко ти отговаря: "Е, като няма родна драматургия, какво да правя? "Боб" и "Канале гранде" ли?
Тъй върви театралният сезон, и само някой внезапен лъч пробие слънчевото затъмнение на скуката. Тъкмо за такъв проблясък иде реч в най-новата постановка на камерната сцена на новия стар Младежки театър.
Написана през 2000 година, пиесата "Намирам я секси" е поставяна 777 пъти. На Бродуей това е рекорд, достоен за Гинес. Неслучайно е номинирана за престижните театрални награди "Драма Деск" и "Тони".
Кинорежисьорът Станимир Трифонов, когото всички одумвахме заради спорния сериал "Хайка за вълци", дебютира успешно на столична сцена с една свежа, лека и приятна пиеса от не особено известния американски драматург с неприятна фамилия Чарлс Буш. Съвпадението слава богу е случайност, а текстът, макар и многопластов, се усмихва към вечните проблеми в съвременното семейство. Когато бракът не върви, хората по света реагират различно. Някои посягат на живота си, други посягат на живота на ближния, трети се пропиват, а героите в "Намирам я секси" спретват… шведска тройка. Опитайте да си представите тая тройка с неотразимата красавица Аня Пенчева, изкусителната Мариана Миланова, а помежду им като в сандвич с шунка – талатливият Малин Кръстев, неслучайно хванал окото на прочутите братя Тавиани. За Аня каквото и да кажем ще е малко, тя отдавна е запазена марка. Находката тук е удивителното й партньорство с останалите – Яни Йозов и позабравената Анна Петрова, която в свободното си време взима международни награди за своите пиеси.
Режисьорът Трифонов се е доверил на кинематографичния си нюх към изчистения детайл и визуализацията на театралния ефект. Няма кахърни напъни и фалш, няма епопея за "Аскеери". Екипът играе в отличен синхрон и пиесата е не само гледаема (както би рекъл някой театровед с обилна слюнка), пиесата е наложителна за гледане от всяко съвременно българско семейство.
Уважаеми дами и господа, не е задължително да ходите семейно, посещенията могат да бъдат и с любимия или на групи по интереси. Важното е, че "Намирам я секси" има психотерапевтичен ефект, за който и Мадлен Алгафари може да мечтае. Идете и гледайте тази пиеса, няма да съжалявате.

17 януари, 2006 г.