ВОЕННИЯТ ТЕАТЪР ЩЕ ВЛИЗА В КНИГАТА НА ГИНЕС

37 откровени псувни „галят” ушите на деца и възрастни в най-новата премиера „Без контрол”

Ивайло ДИМАНОВ

Всъщност оригиналното заглавие на пиесата от унгарския драматург Дьорд Шпиро е жаргон, чийто идиоматичен превод е "нахендряне", но постановчикът Николай Ламбрев сякаш е искал да ни предупреди, че на сцената няма никакъв контрол. И режисьор като че ли няма. Но в една верижна катастрофа всичко може да се очаква. Дори внезапна любов между Нона Йотова и Иван Ласкин! За героите им става дума...
Има нещо гнило в репертоарната политика на родните театри.
И виновен затова е познайте кой? Не, не познахте.
Не е щатният драматург. Не, и директорът не е. Виновен е международният валутен фонд, понеже сложил таван на заплатите и творческите екипи губели апетит за сериозни успехи в театралното изкуство. Казано с езика на последната премиера във Военния театър – на актьорите им е през оная работа за съдбата на поредния нов спектакъл. Затова сме свидетели на постановки, в които на сцената има повече хора, отколкото в залата. Постановки за съученици и роднини, постановки за четвърт сезон...
Новата пиеса на популярния писател Дьорд Шпиро не е никак лоша. Миналата година взе първа награда за драматургия в Унгария. Театроманите помнят автора на "Пилешка глава", "Квартет" и особено "Евроспорт" в Сатирата. Но този тип пиеси на затворената ситуация взеха да доскучават, тъй като инструментариумът за провокация на зрителя е твърде ограничен. Успехът е в майсторския диалог и много е важно как героите си говорят. И какво си казват, разбира се.
А всичко започва твърде обещаващо. Вячеслав Парапанов, един от най-добрите ни сценографи, находчиво отваря мултимедийни пространства, за да вкара магистралното събитие в отеснелия костюм на сцената. За да визуализира концептуалния изказ, както обичат да казват пиарките в столичните рекламни агенции. Е, номерът с радиоуправляемите автомобилчета Теди Москов вече го направи в друга пиеса, но нейсе. По-страшното бе, когато едно от тия автомобилчета така излетя от сцената, че ако не бях се дръпнал навреме, ти, уважаеми читателю, едва ли щеше да четеш горните редове.
Актьорският състав на театъра, от който отсъстваха само геройски загиналите, в различна степен спасяваше спектакъла. Едни псуваха като хамали, други псуваха като таксиметрови шофьори, трети псуваха като рападжии. Но псуването бе тотално и повсеместно. Комай единствено Меглена Караламбова и Иван Налбантов стояха смирено на идиличния си балконец и се радваха на цялата буфонада долу, на магистралата. А там катаджии и стачкоизменници изпиха тарга бира, Нона този път не пя, но умеси страхотни мекици, а кандидатът за "Оскар" Камен Донев така преигра и прегря, че камуфлажният му мустак аха – да падне в тенджерата с кремвирши...
И к’во? Този въпрос гардеробиерките раздаваха накрая заедно с палтата. Вероятно затова всеки зрител си го отнесе тихомълком, без контрол на чувства и емоции. Давам си сметка каква добра реклама днес е отрицателната рецензия. Нищо, идете и гледайте най-новата премиера в Театъра на армията. Така де, няма само ние да се нахендряме…

5 декември, 2005 г.