В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР СЛАГАТ РОГА НА МИНИСТЪР

Ивайло ДИМАНОВ

Някога, когато "Бамбука" не беше банка, а култово кафене, забранено за фуражки, имаше виц за отсрещния театър. Той е Народен, защото в него играят само народни артисти. Но времената се промениха, дори думата „народен” силно девалвира, и днес отидохме в другата крайност – академичната сцена се превърна в училище за смелите. Но за чия сметка? Естествено, за наша. Голобради дебютанти махат яростно ръце като стрелочник на гарата, пъпчиви абсолвентки с популярни фамилии рецитират монолози като "О, Шипка!", а ние очакваме дъждът навън да спре...
Случаят с най-новата премиера в Народния театър, слава богу, не е такъв. "Лека нощ, Патриция" не е комедия, макар че младата режисьорка Росица Обрешкова е прекроила пиесата с добрите намерения да се посмеем. Бенедети е написал една пророческа политическа сатира, в чието криво огледало могат да се познаят и някои днешни родни политици.
В класическия любовен триъгълник с взлом се вмъква неочакван крадец, комай единственият честен човек в пъстрия фарс. Всъщност драмата е в душата на Патриция – жена от висшето общество, която случайно среща любовта. Сложна роля, поверена на телевизионната красавица Надежда Иванова, водеща в едно клюкарско предаване. Това е всъщност първата й сериозна театрална роля, макар че театроманите я помнят от "Жените на Джейк". Тук младата актриса, за която тепърва ще се говори, е по-скоро декларативна, хубостта й е студена, а нали трябва да изгаря от противоречия, от нови, непознати чувства, пламнали в душата й... Къде ги? Как да й повярвам? Фаталната грешница е изящен контрапункт на своя съпруг. Един външен министър, който носи с достойнство рогата си, грижи се за тях, редовно ги полива и бере "плодовете" от своя труд. В ролята на въпросния министър е Кръстьо Лафазанов, и този факт гарантира изобилие от смях в предстоящите срещи с публиката. Оригинално комичен и верен, подобно на средновековен Буфоне, е и Тодор Елмазов в ролята на генерал Бъртън; чудесно се справя и талантливата Марта Кондова в ролята на госпожа Линдор, всъщност бивша крадла.
Ефектно и ненатрапчиво присъстват танците на Татяна Соколова, чиито пластични решения запълват празните места на недостатъчната жар в любовта между Патриция и Алберто. Гледайки плахата игра на младия дебютант Иван Юруков, на средностатистическия зрител от седми ред вляво му иде да извика: “Ех, защо не ми дадат на мене тази роля!”
Новата премиера в Народния театър ще има успех. Не само заради добрите хрумки и решения на младия и вдъхновен творчески екип. Тази пиеса е осъдена да бъде вечно актуална, да стряска вмраморените политически мозъци, пропити от петрол и корупция, независимо дали се играе в Народния театър или в Белия дом, пред Буш или Дик Чейни. Неслучайно великият Виторио де Сика увековечава на лента брилятния хумор на Бенедети. Не всеки министър на външните работи хваща крадец в собствената си спалня и го прави председател на Комисията по Арабските емирства. Но много често крадци и мошеници грабят нашите чувства и мечти, и сетивата ни така загрубяват, че когато срещнем оная крехка и чуплива любов в храма на Мелпомена, се смеем, вместо да й стискаме палци.
Смехът на Бенедети е тъжен смях. И няма как да е другояче за един евреин в епохата на Мусолини. Най-тъжното обаче е, че тази пиеса, завършена през 1936 г., сякаш е писана днес. Накъде вървиш, човечество, щом яростните сравнения хвърлят зловеща метафора като сянка на лешояд върху новото време…

24 ноември 2005 г.