ДЕВЕТ ЖЕНИ НА ЕДНА СЦЕНА,
БЕЗ ДА БРОИМ РЕЖИСЬОРКАТА

Лорка укроти Възкресия Вихърова в най-новата премиера
"Домът на Бернарда Алба" в Народния театър

Ивайло ДИМАНОВ

"Домът на Бернарда Алба" е петото ново заглавие в афиша на Народния театър, но всъщност не става дума за премиера. За първи път популярната пиеса на Федерико Гарсия Лорка е поставена през 1971 г. от проф. Енчо Халачев с покойната Маргарита Дупаринова в главната роля. Този път ексцентричната режисьорка Възкресия Вихърова е оставила текста да чатка като кастанети върху задрямалия ритуал. Вероятно магията на великия поет я провокира да потърси преход в конвенцията на времето, но слава богу не чак в наши дни. Защото днес каноничните традиции и морал на някогашна Испания звучат непонятно, дори абсурдно.
Пет млади жени, осъдени на осем години траур, трябва да се примирят със съдбата си и сянката на деспотичната си майка. Тъкмо заради сложната роля на Бернарда спектакълът е граден наопаки. Цветана Манева е нарочена да играе главната роля, впоследствие е сглобяван екипът, намерен е и най-подходящият театър. Трябва да признаем – да събереш в днешно време осем добри столични актриси за капризната пиеса на Лорка, е почти толкова трудно, колкото да накараш Андрей Райчев да прочете "Под игото". И трябва да признаем – режисьорката е успяла. Дори най-капризният зрител ще остане очарован от великолепната и мъдра игра на Цветана Манева, лудата й майка Мария (Йорданка Кузманова), изобретателната Мария Сапунджиева в ролята на слугинята, коварната сплетница Гонсия (Жорета Николова), петте злощастни дъщери, изгарящи от надежди, мечти и страст, в чиито роли изключително находчиво и вярно, с разноцветен чар се вписват Рени Врангова, Теодора Иванова, Карла Рахал, Емануела Шкодрева и Ана Пападопулу.
Поетът трябва да разреже вените си заради другите, признава Лорка преди повече от един човешки живот. В "Домът на Бернарда Алба" той е рязал и от сърцето си, смазано от любовта, обществото и грозотата. Трагичният край на пиесата изглежда логичен не само за 30-те години на миналия век, не само за 60-те. Всяко общество налага свои правила и взима непокорни жертви. Но гибелта на Адела е всъщност победа на нейната "незаконна любов" над времето, това е онази загадъчна усмивка на поета, с която ни казва: "Не желая да бъда победен!"
Трябва ли да храним илюзии за светлото бъдеще на спектакъла?
Длъжни сме. Заради Лорка, заради таланта на великолепните актриси, заради неизтощимата вяра, че търговците рано или късно ще бъдат изгонени от храма, красотата ще победи лошия кич в чалгаджийския бит и душевност на българина, за да властва Нейно Величество Любовта.

30 ноември 2005 г.