КОЙ ТУРИ ТОВА ЖЕЛЕЗО ТУКА?

Укротяване на опърничавия зрител в Народния театър
Отело удушава Шекспир, а Дездемона е всъщност мъж

Ивайло ДИМАНОВ

Някога в дъсчения софийски театър Ангело-Пизи освен турските фарсове с вечния герой Ибиш, който се прави на абдал, единствената турска оперетка "Леблебеджи Хорхор Ага", ибишовци играели и "Отело" на турски език. От трагедия това Шекспирово произведение се превръщало в най-смешният фарс, особено когато Отело се провиквал: "Дездемона, хей гьонлум Дездемона, Бана хер шей сьойле иопса сени богаръм бойле!" А тя му отговаряла: "Вай, Отело керата!" А когато Отело се самоубива и крещи: "Иоли йорум ей джиджи кузум", публиката умирала от смях. На тия ибишовски представления един от редовните посетители бил и Иван Вазов.
Отело е алегория като артикулация на фаталността, споделя режисьорката Лили Абаджиева. Но не уточнява доколко фатална за зрителя ще е най-новата й постановка в Народния.
Българин разбута гроба на Чаплин, но и Шекспир едва ли спи спокоен. Кошмарите му започнаха още преди 20 години, когато Ромео излезе по дънки в Армията. И в наши дни геният от Стратфорд се мята в гроба. Пламен Марков и неговите студенти взеха сатъра за кайма и сътвориха театралното чудо "Отело и Жулиета". Лили Абаджиева пък накара Владко Карамазов и Силвестър Силвестъров да се целуват досущ като Ромео и Жулиета. Вдъхновена от ефекта и афекта, тя взе на мушката и "Хамлет", където Офелия всъщност бе мъж, който се разхождаше дибидюс – за ужас на конвенционалните театрали.
Тъкмо се разиграха грозните барикадни баталии пред крепостните стени на НАТФИЗ, където младата режисьорка грабна байрака като героиня на Делакроа, и останалите герои на Шекспир си казаха с въздишка на облекчение: "Размина ни се." Но не би.
И мавърът Отело даде фира. В името на провокацията добри са всички средства, изповядваше един алкохолик от Бродуей, но да разкажеш класическа трагедия като съветски виц, това дори Ричар Армър не би посмял, скрит зад кривото огледало на гения.
А на Лили Абаджиева тъкмо смелостта й е в излишък.
Това хубаво ли е, ще попита Аникст.
Ако си на война или браниш великия Коко Азарян – това е хубаво. Но когато правиш постановка "ПО Шекспир", това "ПО" крие коварство и любов, по-опасни от мътните води на По.
Гротеската не бива да е самоцел в победата на динамиката над статиката, защото убива и десетте грама романтика от нафталинения патос на онова време. Вярно - любов, ревност и смърт са вечни теми и всяка епоха има право на свой кавър. Но не е смелост да пратиш гениалния превод на Валери Петров за балиране в Требич, да псуваш като хамалин и да разказваш на руски поантата на безсмъртния текст. Това вече е "блядь".
Знам, традиционната трактовка на "Отело" би била равнозначна на самоубийство с нож за хартия. Дори телефонният указател на София не би приспал зрителя толкова бързо. Но да превръщаш мавъра в дългоклюн Буфоне само защото не вярваш в силата на любовта, това е непредумишлено убийство на мечти! Дори великият Пушкин, междувпрочем също мавър, твърди, че Отело не е жесток ревнивец, а доверчив, добър и благороден.
Абаджиева е на друго мнение. Според нея в "Отело" човекът е изправен пред решението в каква поза да се вдърви. (?)
Фактът нямал право да бъде трагически. Кой тури това железо тука? Е, ако приемем железото като метафора, този въпрос би могъл да бъде зададен и на програмния директор в Народния.
Не се тревожа какво ще се случи в бъдещето, проплаква древен мъдрец, боя се от това, какво ще става в миналото. Очевидно настоящето стиска съмнителни авторски права над миналото. Шекспир е мъртъв, да живее Шекспир!
Всъщност да живее правото ни да го каламбурим и тътрузим, да го кълцаме и разпарчатосваме, както ни е кеф. Тъй де, няма да скочи да ни съди, я!
Нека се върнем на Камерната сцена в Народния, превърната в Канале гранде за по-убедително. Е, за още по-убедително вместо с милиционерски униформи съпругът на Абаджиева можеше да облече актьорите като венециански дождове или американски рейнджъри. Но за да се размие трагическата тежест на познатото до болка повествование, гротеската умишлено е миксирана с елементи на водевилния фарс, откровена циркова акробатика, рап и скеч - препратки към една желана метафора за времето на злодеи.
Всъщност ролята на злодея Яго бе изиграна блестящо от младия Димитър Рачков. Изключително изящен и убедителен в ролята и в... роклята на Дездемона е Владимир Карамазов. Той засенчи дори прочутата японка Шинобу Сато в операта. Много убедителен в рокля е и Юлиан Вергов, макар и не дотам женствен като Карамазов. Деян Донков има дефект в говора, който в "Изпепеляване" е ефект към убедителността на гадняра. Но тук напористият актьор бе по-силен в удушаването и пантомимичните вметки. Особено във финалната сцена с люлките като в сикстински фрагмент на Микеланджело.
Трудно е да се прогнозира успехът на "Отело" на Абаджиева.
Но трябва да се види. Заради провокацията, заради вдъхновената актьорска игра.

7 октомври 2005 г.