С ЛЮБОВТА ШЕГА НЕ БИВА,
ОЩЕ ПО-МАЛКО С ПУБЛИКАТА

Куркински опитва "Ти-ри-рам" с класиката
в името на няколко секунди любов

Ивайло ДИМАНОВ

Едва ли някогашният дворцов библиотекар Алфред дьо Мюсе е подозирал колко дълго ще е на мода в театралния афиш на Прет-а-порте. Живял едва 47 години и ако бе писал толкова, колкото и обичал, вероятно с право щеше да е френският Шекспир. "С любовта шега не бива" е култова пиеса на романтичната естетика, която няма нищо общо с елизабетинския театър на Ренесанса. Още по-малко с Хьолдерлин и лейкистите Кийтс и Байрон. Талантливият актьор Мариус Куркински се е нагърбил с постановката на едноименната пиеса в Народния театър "Иван Вазов", давайки си сметка, че евентуална конвенционална трактовка ще е провал. И своенравният режисьор решава да ни въведе в една дъъъъл-га трапезария, с една дъъъъъл-га "Тайна вечеря" и да ни нахрани с... кратка любов.
Но каква любов? Разбира се, неконвенционална.
И с какви актьори? Естествено, неконвенционални.
С почти същия екип амбициозният млад режисьор реализира и "Зимна приказка". Не се ли плаши Куркински от доказани авторитети, или суровата глина по-лесно се моделира?
Според мен всичко зависи от таланта на грънчаря.
А напоследък има някаква заразна епидемия, която броди в храма на Мелпомена – отлични актьори масово се залавят с режисура. Илия Добрев, Велко Кънев, Рашко Младенов, Стоян Алексиев и, разбира се, Куркински. Скоро време режисьорите ще станат толкова много, че ще почнем да ги дублираме.
Главната роля в "С любовта шега не бива" е специален дар за Владимир Карамазов и останалото сякаш няма особено значение. Интересно би било да си представим как щеше да изглежда протяжният спектакъл, ако в ролята на барона бе излязъл самият Куркински. И бездруго Юлиан Вергов всякак се стараеше да играе като него. И защо повечето от героите се надвикваха с продрано гърло, сякаш са урлатори на мач от италианското калчо.
Всъщност всеки режисьор средна ръка знае, че традициите не са това, което бяха. Гротеската може да разчупи натруфен сюжет, но не бива да е самоцел, инак ще й повярват само монахините на Тороманов от първи ред в партера. Фрагментът също е важен, но не бива да се забравя ефектът на жълтата пеперуда на черно-бял фон. Още по-малко заради флирта с масовия зрител.
Александра Василева и Ана Пападопулу, тия млечни сестри на най-младия български театър, сякаш не се борят за сърцето на Пердикан (Карамазов), а за благоволението на режисьора. Свикнал всичко да прави сам, Куркински се е доверил и на собствения си музикален вкус – странен микс от Хендел и чучулиги.
"С любовта шега не бива" е предупреждение към нашия съвременник, свикнал да получава всичко на мига. Според Куркински Мюсе е предчувствал "новия стар морал" и вероятно затова режисьорът търси сложно многопластово решение на послания отпреди две столетия. Да нахраним гладните души с любов е добра идея, но Мюсе не е мюсли все пак. Още по-малко пък аз съм Сент Бьов, за да давам рецепти как да се спасим от скуката. Любовта е същността на човешката душа, тя я изгражда, а ние можем да я постигнем само за миг, и я губим. Така смята режисьорът, но него лесно ще го опровергаят онези, които все още умеят да обичат. И самият Алфред дьо Мюсе.

11 април 2005 г.