Любовта банкрутира, да живее любовта!

И Стоян Алексиев подяде режисьорския къшей с пиесата
„Моногамният” на камерна сцена в Народния

Ивайло ДИМАНОВ

Знаете ли какво е общото между Емили Дикинсън и Джордж Буш?
Нямат нищо общо, слава богу, инак и без друго оредялата аудитория в Клуба на поетите съвсем ще изчезне. А знаете ли какво е общото между Стоян Алексиев и Кристофър Кайл? Привързаността към самоиронията като спасение.
И слава богу, че имат нещо общо, инак най-новата премиера в Народния театър нямаше да се случи.
Кой е Кристофър Кайл? Автор на няколко филмови сценария и пиеси, писани главно през 80-те. Пиесата "Моногамният", която актьорът Стоян Алексиев поставя на камерна сцена, е удостоена с наградата "Стенли", но това не е всичко, както казват в някои тъпи реклами. Самият Оливър Стоун е заснел лентата "Александър" по Кайл, което подсказва донякъде вкуса на американския драматург към "мултимедийните поеми" и тънката интелектуална ирония. Има нещо чалнато в тестовете му, в добрия смисъл на думата. Абсурдно като у Мрожек и леко перверзно, удиалъновско. Тъкмо това вероятно е харесал Стоян Алексиев, когато Параскева Джукелова му предложила своя превод на пиесата.
Историята за ексцентризма и егоизма на един поет, подвластен на любовта, е общовалидна история. Тя може да се случи на всеки от нас. Не е задължително да преспиш с абсолвентка от Принстън и телевизионна муза, за да разбереш, че най-ценната ти поема е бъдещото ти дете, което жена ти носи. Подобен текст, пълен с комични обрати, тънка философия и безброй подводни рифове, може да провали и най-амбициозния режисьор, ако не подбере подходящ екип. А Стоян Алексиев тъкмо в това е успял – подредил е точните хора на точното им място. Дори си е позволил позабравения лукс на соцарта да играе с дублиращ състав. А те и двата са чудесни. Няма надмощие в хармоничната игра на Жорета Николова и Параскева Джукелова, на Марта Кондова и Теодора Иванова. Те, макар и различни, сякаш се вливат в блестящото пълноводно присъствие на актьора-режисьор Алексиев. Добре им партнира младият Калин Яворов, дори Искра Ангелова, чиято бъбривост и кокетство като телевизионна водеща не харесвах, тук, на сцената, е повече от убедителна. Може би защото играе себе си.
Ако бе тук, известният германски журналист Гюнтер Валраф, който често сменяше професията си, би завидял на екипа. Актьор става режисьор, телевизионна водеща се връща към актьорската си професия, киноактриса превежда перфектно...
Попитах преводачката Параскева Джукелова колко живот предрича на този интелектуален текст, писан не в полите на Витоша, а в отегчения и разглезен Бродуей. Оптимизмът в красивите й очи ме учуди и едновременно с това вдъхна симпатия. Заразна е амбицията на тези талантливи млади хора (Стоян също е млад по дух) да творят стойностно изкуство въпреки профанацията в т.нар. ни култура. Въпреки цялата пошлост, мизерия и ерзац. Въпреки всичко...
Аплодисменти!

10 март 2005 г.