МАРИЯ САПУНДЖИЕВА ИГРАЕ ЗА „ОСКАР”,
НО КОЙ ДА Й ГО ДАДЕ

С "Омайна нощ" Велко Кънев подяжда режисьорския хляб,
защото като актьор знае как да омая зрителя

Ивайло ДИМАНОВ

Отиваш на театър в събота вечер.
Кътал си последните десет лева, за да нахраниш душата с изкуство. Какво се случва там обаче?
Статистиката сочи, че 67 на сто от разводите стават след семейно посещение на тъпа пиеса. Къде сме ние?
Понеже продукцията на родния театър е значително по-слаба, процентите също са ниски. Това обаче не намалява риска.
Ако довечера влезеш в кой да е храм на Мелпомена и не получиш разстройство до края на първото действие, това означава, че имаш лениви черва.
Естествено, всяко правило има своите изключения. А всяко изключение – своите правила.
Те пък нямат никаква заслуга за неподражаемото интелектуално излъчване на новия министър на културата. На някои просто им идва отръки. Такъв е случаят с Жозиан Баласко. Баща хърватин, майката – неизвестна, или обратното, все едно. Важното е, че една талантлива актриса знае как се връзват диалози. Ама не такива измислени, а риалити, както е модерно. Човечески, както казва дъщеря ми в четвърти клас.
Велко Кънев успя да разтуши тъжния български зрител.
И не за първи път. Подир титаничните усилия на набедени родни драматурзи да снесат съвременна пиеса, една пофранцузойчена писателка от балканския регион им написа домашното. А пък отборът на талантливците с тренер бат'Велко и капитан Мария Сапунджиева, фиксира IQ, достойно за "Оскар". В краен случай за Аскеер...
Трака-лака, смях през сълзи в сака. Единственото, за което Велко Кънев не е прав, е ролята на т. нар. театрална критика.
Разбира се, че е важна, стига да я има.
Защото ако само Негово Величество Зрителят формира остойностяването в родното изкуство, нали се сещате какъв цирк Буш ще е. Той не че не е, но тук-таме автопилотът все още действа рационално. И ни спасява от заиграване със съмнителния масов вкус.
Ето на, ситуационната комедия на Баласко не решава глобални проблеми на човечеството, нито ще те натовари с размисъл за смисъла на живота. Една затворничка (Мария Сапунджиева), пусната в отпуск, мечтае за истинска целувка. Но попада на един „ръб” (Асен Блатечки), един телевизионен шоумен, който дори не умее да пие. Но пък има добро сърце и... Хепиенд в духа на най-евтините сапунки. Пиесата е сръчно опечено пиле на грил – релакс, от който мнозина имат нужда.
Защо "Омайна нощ" ще пълни салона пет сезона напред?
Защото Велко Кънев е уцелил ваксата, намерил е точните хора и ги е поставил на точното място. Екипът Парапанов-Мария Диманова е избрал най-добрия вариант на ситуацията: заведение тип вагон-ресторант, разпадащата се бохемска квартира на Жак, смешните одежди на малката чочарка Симон, ония ботуши с платформи, розовия й тоалет... Джакпотът в постановката на Кънев е Мария Сапунджиева, създала емблематичното момиче с куфара от шоуто на НЛО. Невероятно непохватна е в ролята на свалячка и тъкмо от тоя гек се раждат повечето комични ситуации. Асен Блатечки пък играе себе си. Той вече бе водещ на неуспешно телевизионно шоу, вероятно затова е толкова истински, толкова синтетичен и плътен, както обичат да казват театроведите. Отлично се вписва и "сервитьорът" Юри Ангелов, чиито фрагментарни добавки подсилват вица...
В нощта на лъскавите холивудски "Оскари" се сетих за тъпия виц, в който живеем. Ако Велко Кънев не бе от Елхово, а осемдесет градуса оттатък Гринуич, щеше да се казва Дъстин Хофман или Ал Пачино. Нима Мария Сапунджиева е по-малко талантлива от Салма Хайек или Никол Кидман?
Демокрацията продаде старата "Желязна завеса" за скраб, но очевидно меридианите все така ни разделят.
Някой май татуира съдбата ни с дамоклев знак, но...
Спри сърце, не ми се ще да завърша с реквием от Абрашев…Песимизмът не е присъщ на българина. Ще викна патетично:
Българино, иди и виж най-новата постановка в Народния театър! Министър Чилова, идете и вие. Едва ли ще ви помогне, но уверявам ви, никак няма да ви навреди.

28 февруари 2005 г.