ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ, НО ВСЯКО ПО 1000 ДОЛАРА

Климент Фърхолев седеше пред пустинния бял лист и мяташе отчаян поглед към прозореца с надежда да зърне фаталната муза. Вместо муза отсреща се вееше бельото на съседката, простряно така нагло, че закриваше цялата квартална панорама. Как да подхвръкне поетичната мисъл, когато томителният ти взор се препъва в прани чорапи. От подобна гледка на човек му иде да пропише хорор и трилъри, нежели любовни сонети. А Климент Фърхолев бе безнадеждно хлътнал. Обект на нежните му желания бе една от най-популярните телевизионни журналистки, водеща в новините на Би Ти Ви. Любовта му бе дръзка като непълнолетна джебчийка край Халите и фатална като оная последна минута на мача в Унгария...
Влюбеният поет имаше само един дребен проблем.
Въпросната журналистка не знаеше за чувствата му и като че ли нямаше никакво намерение да надникне в клокочещата му душа.
Деликатната същност на Климент Фърхолев воюваше с неистовото му желание да се обясни в любов. Подир дълго противоборство на разум и чувства, поетът стигна до епохално решение.
Същата вечер след работа красивата журналистка едва не се спъна в някакво дървено сандъче на изхода на телевизията.
Мургав ваксаджия взе настоятелно да я кани:
- Заповядайте, госпойце! Джам праим, изберете българското!
- Бързам, някой друг път... – отвърна разсеяно хубавицата.
- Не си подритвайте съдбата, дайте поне да ви гледам, днес имам промоция! Бас държа, че такива неща ще позная, дето и жълтата преса не знае!
- О, нима?
- Дайте ми лявата ръка... Ау, каква голяма любов!
- Любов ли? Че с кого? Да не е Бареков? – журналистката се вгледа в мургавото лице на ваксаджията.
- Не е ваш колега. Поет е...
- Не искам поет, предпочитам Мърдок!
- Сори, к’вото ви е писано, това ще стане.
На другата вечер в любимия клуб нямаше кьораво място. Сякаш раздаваха тринайста заплата. Журналистката видя едно сепаре, в което непознат мъж вглъбено четеше менюто.
- Извинете, свободно ли е?
- Да, заповядайте! – отвърна мъжът, без да вдигне очи.
- Какво да бъде? – попита сервитьорът, докато младата жена си сваляше мантото.
- Нека е "Блъди Мери"! – внезапно се намеси мъжът с менюто. – Имам повод да почерпя!
- Така ли? Добре, нека е "Блъди Мери!" С чер пипер, ако може. А какъв е поводът все пак? – попита журналистката.
- Издадох нова стихосбирка! – усмихна се непознатият мъж и я погледна някак особено. – Приятно ми е, Климент!
Странно, помисли си красивата жена, това лице съм го виждала някъде... После се сепна.
- Вие поет ли сте?
- Да, защо?
- Скоро ми гледаха на ръка. И ми предсказаха... запознанство
с поет! – безсрамно излъга тя.
- Само запознанство ли?
- Всъщност, не само. Хайде да пием за вашата книга!
На другия ден новините в праймтайма започнаха не както обикновено. Водещата отметна косите си рязко назад и вместо с поредното убийство, започна с: "Две хубави очи, очите на дете..."