БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

Една сутрин Гаврил Гаврилов, счетоводител от София, неосъждан, но женен, се събуди и какво да види?
Ръцете му – целите черни. Погледна си краката – и те черни.
Отиде пред огледалото. Ужас – целият бе черен! Сякаш някой бе излял върху главата му кофа с катран.
Разтреперан от ужас, Гаврилов сипа в шепите си прах за пране и разтърка бузи. Нищо! И с концентрирана белина опита. Същият резултат.
Слезе човекът в кварталния магазин.
Щом го видя, съседката от горния етаж процеди през зъби:
- И това ми било демокрация! Хората нямат пари за кило домати, а някои баровци киснат по два месеца на морето.
Гаврилов влезе в първото такси:
- Карай към болницата!
- Негри не возим!
- Има някаква грешка, не съм негър...
- Никой не е това, което е! И аз трябваше да съм депутат, но "Д'ондт" ме прецака. Вероятно си раждан по същата система?
- Как така?
- Ами много просто. Майка ти е упражнила своето свещено право на избор, обаче вместо един-двама кандидати, са се явили седем-осем с право на достъп и различен цвят. И понеже негрите имат най-голям мерак и най-малко представителство, ти си се пръкнал такъв красавец! Айде, качвай се, Роналдиньо...
- Без съмнение това е патологичен рецидив на пигментацията! – заключи кожният лекар. – Имате ли негри в рода си?
- Какви негри бе, братче, чист българин съм...
- А нещо общо с Иван Костов?
- С жена му бяхме в една партийна организация.
- Питам за вторични генетични признаци, а не за кого си гласувал. Иди в Здравната каса, аз съм дотук.
В Здравната каса казаха, че нямат такава пътека.
Имали пътека за албиноси, но не и за неговия случай.
Нали не ви боли, какво се оплаквате, успокоиха го хората.
От Би Ти Ви го поканиха за водещ. Само негър си нямали.
Баскетболната федерация попита за трансферната сума.
Дай да се разберем, причакаха го една вечер от "Атака". Ти негър ли си или мургав циганин? Щото към негрите имаме по-особено отношение.
Българин съм, рече Гаврилов, с еврейска жилка.
Да бе, само черен евреин не бяхме срещали!
В този момент един Боинг кацна на покрива на военното министерство. От него слезе Буш.
- Ти на какъв се правиш, а? Хем българин, хем негър, хем евреин. Не е възможно!
- Всичко е възможно в тая държава, господин президент. Щом комунистите в църква влязоха свещ да запалят. Щом съдът присъжда обезщетение на убиец, а царят разиграва народа на томбола. Щом тук вместо римското право действа ромското, а Кърджали е още под турско!
Гаврил Гаврилов спря за миг и видя една бяла лястовица да се рее волно над Народното събрание.
- Виждате ли я тая бяла птичка, господин Буш? И тя е пълен абсурд, но народът вече само на нея се нада. Тя му е и цар, и цяр, и надежда!