ГОСПОДАРЯТ НА ДЖУНГЛАТА

Една сутрин директорът на зоопарка се обеси.
Повече не можеше да съзерцава с безучастие как подопечните му животни мрат от глад. Поради липса на въже, помоли питона, и влечугото, просълзено от скръб, прояви нужното разбиране.
Ветеринарният лекар констатира печалния факт и свика извънредно профсъюзно събрание.
Обявиха бедствено положение.
Оцелелите животни проумяха, че в тая държава и човещината вече е с пари и всеки трябва сам да се оправя.
Първа напусна счетоводителката. След нея – пазачите.
На другия ден пристигнаха група мургави работници и срязаха всички метални клетки. Ние сме за едно по-отворено общество, споделиха монтажниците, натовариха желязото и си отидоха.
Ура, ревнаха хищниците.
Отворено, отворено, ама чак пък толкоз, проплакаха тревопасните и седнаха да пишат на Бриджит Бардо и "Хелзинки уоч".
Зоопаркът заприлича на джунгла.
А в джунглата е като в бингото – не знаеш точно в кой момент ще ти излезе "късметът".
Озарени от атавистичен нагон, хищниците погнаха наличния добитък, но се спряха овреме, преди да станат за смях. Поради дългата антикризисна диета с лапад и коприва, челюстите им бяха атрофирали до неузнаваемост. Лъвът приличаше по-скоро на крава, тигърът – на магаре. Разбира се, не мина и без кръвопролития. Сърната и две наивни антилопи станаха жертва на хуманитарна помощ с изтекъл срок. Зебрата я сгазиха на пешеходната пътека, а тапирът, щом научи за новите цени в градския транспорт, получи масивен инфаркт.
Стига глупости, отсече алигаторът, дайте да помислим как да станем печелившо предприятие.
Време е за структурни реформи!
Спряха тока и парното. Щъркелът мутира в пингвин, а канарчето – в прилеп. За да привлекат повече посетители, някои животни надминаха себе си. Жирафът окачи сателитна антена върху главата си и започна да излъчва хард еротика. Сибирската мечка седна зад каубойската шапка, на която пишеше: "Американска мечка гризли, хелп!" Маймуната се научи да кудкудяка, а после съвсем непринудено взе и да снася яйца за радост на пенсионерите. Слонът свиреше "Рапсодия в синьо" на банджо, а носорогът навлече кожа от броненосец и много скоро Спилбърг го взе на щат.
Само камилата не се промени. Остана си същата.
Съгласно договор за реклама с един цигарен концерн.
Лъвът, койотът и останалите мутанти сипеха солени подигравки, но дори за миг не подозираха кой е новият господар на джунглата.
Камилата тайно бе изкупила всички акции на зоопарка и вече кроеше планове за слънчева пустиня...
Ако Лафонтен бе жив, би завършил с поука: не обиждайте политиците и грозните животни. В тях дреме вашият бъдещ спонсор!