ДОЛЧЕ ВИТА

Напоследък животът стана крайно интересен.
И привлекателен.
А какво беше преди?
Всеки ден едно и също – пиеш, ядеш и спиш. Скука!
Сега не е така.
Сега, благодарение на демократичните промени в цялата страна, животът стана много по-интересен.
Сега обядвам и не съм сигурен, че ще вечерям.
Отивам на работа, но не знам дали не е за последен път.
Лягам да спя и не съм съвсем уверен, че ще се събудя.
Фаталната неизвестност повишава количеството адреналин в кръвта ми и аз се чувствам опиянен и влюбен. В живота!
Влизам в магазина и се нареждам за хляб. Идва редът ми и с удивление научавам, че междувременно, докато съм чакал на опашката, цената на хляба се е повишила три пъти. Във връзка с новите цени на петрола.
- Инфлация, господине! – вдига рамене хлебарят и смъква новата ми вратовръзка, тъй като парите, които имам, не стигат за хляб.
Без вратовръзка се диша по-свободно.
Връщам се у дома. Апартаментът – напълно опоскан.
Няма дори един стол, на който да седнеш.
За сметка на това има писмо. От жена ми е:
"Сбогом. Взимам само най-необходимото."
Ясно, казвам си, инфлация на чувствата, и отивам да видя кой така настойчиво звъни.
Инкасаторката от „Софийска вода”.
Влиза направо в банята, отваря водомера.
– Вие всеки ден ли се къпете?
– Разбира се – отвръщам аз. – По два пъти.
– Що за разточителство? Не знаете ли новите цени на водата? – възмущава се инкасаторката и ми връчва сметка, според която последните три месеца съм се къпал във водите на Ниагарския водопад.
Подавам й цялата си заплата.
– Това е! Нямам повече пари.
– Как да нямаш, този костюм от шантунг ли е?
– Ми да...
– Ето, още сто лева! Сваляй, сваляй, не ме гледай.
Събличам костюма и се чувствам някак неловко.
– Жалко, че жена ти е изнесла цялата покъщнина и няма какво да ипотекираш.... А слипът ти гръцки ли е?
– Да, но... моля ви се! - възпротивявам се аз.
– Сваляй, сваляй, не се притеснявай, аз съм служебно лице! Ето, виждаш ли, че няма нищо страшно. Браво, още пет лева! Чакай, я се усмихни! Я сега кажи "А-а-а!"
– А-а-а-а...
– Ей, каква хубава усмивка! Тия коронки нали са златни? О, имаш даже и мост! Виждаш ли, а ми разправяш, че нямаш пари. Дай клещите!
... Изофщо, жифотът стафа фсе по-хубаф.
И прифлекателен.