СИНЯТА ПТИЦА

Веднъж, съвсем случайно, успях да уловя Синята птица.
И викнах от радост тогава: „Ей, хора, ето я птицата на човешкото щастие, за която мечтаеше Метерлинг… Радвайте се, приятели, вече ще бъдем щастливи и добри!”
Песимистът ме прекъсна: „Добре де, какво си се развикал? Хванал някаква си синя птица и реве от радост. И какво от това? Ще намалеят ли инфарктите? А сметките за парно? Не. Тогава за какво е тоя шум?”
Журналистът попита: ”Това ли е Оная птица? От Онази приказка? Ами ако е болна от птичи грип?”
Ученият промърмори: „Не може да бъде! Абсурд! Вероятно птицата е фалшива, а той с положителност е мошеник.”
Завистникът процеди: „Аз и преди ви казвах, че не е в ред, ама вие не вярвахте. Ето на, докъде я докара!”
Бизнесменът предложи: „Продай ми я, братко. На теб за какво ти е, та ти нямаш пари дори за кафез…”
Крадецът извика: „Дръжте го, открадна ми Синята птица!”
Далтонистът се изсмя: „Каква Синя птица бе, това е най-обикновена жълта птица!”
Свещеникът изсъска: „Анатема!”
Финансовият министър ме обложи с данък „Чартърни полети”.
Главният прокурор ми връчи призовка, а в един вестник със затихващи функции излезе уводна статия, озаглавена „Ето кой взриви синята идея!”
Жена ми се разплака: „Как все ти, бе? Как някой друг не се хвана да върши подобни дивотии, ами все ти оправяш света…”
Въздъхнах.
Помилвах птицата, после я пуснах и тя уплашена изчезна в синия безкрай. И хората заживяха спокойно и щастливо.