ГРАЖДАНИН НА СВЕТА

Човек и добре да живее, един ден свършва парите.
Гушнах телевизора и право в отсрещната заложна къща.
- Не става! – отсече служителят. – Складът е пълен с битова техника. И плазма мъкнат, и системи за домашно кино, и лаптопи. Дори една тъща оставиха. Без да й искат пари, на доизживяване... Завчера някакъв тип предложи националната сигурност, ама кой ще я вземе...
- А органи не ви ли трябват? – плахо попитах аз. – На Запад много се търсят.
- Мерси – рече момчето, - имаме си роял, чембало. Само орган липсва в тая менажерия!
- Не бе, приятел, не музикални, а човешки органи! Сърце, черен дроб, шол, шкембе-чорба, схващаш ли? Спазаряваме приемлива цена, ти плащаш, аз подписвам декларация и като умра, взимаш съответната карантия. О’кей?
След половин час сделката приключи.
Разпродадох почти всичко. Викнахме лекар да освидетелства доброто ми здраве. Подадох му здравноосигурителната си книжка, а вътре нещо и за него. Щом видя Джордж Вашингтон, той мигом забрави за Хипократ.
Така успях да пробутам черния си дроб барабар с цирозата! Срещу двеста и петдесет долара. Много изгодно продадох и сърцето. С митрален порок, перикардит и ревматоиден артрит. Гръдната жаба спазарих отделно. Шитнах целия си гръбначен стълб, а ишиаса и лумбагото оферирах като екстри.
Най-трудно ми бе да пробутам водата в дясното коляно. Но накрая и нея взеха. При тия цени на "Софийска вода"...
Сега съм богат.
Вярно е, че когато умра, близките ми ще срещнат известни затруднения около погребението, тъй като ще разполагат само с тазобедрената ми става, лявото ухо и бейзболната шапка.
Дори белите дробове ще липсват.
Размених ги срещу чифт бели манастири.
Въпреки всичко сделката има и своите добри страни.
Американецът, който купи черния ми дроб, всяка седмица праща кашон изключително качествен бърбън. За да не пия родни ментета.
Възрастна канадка бди над жлъчката и ме храни със сочни цитрусови плодове. Мутри крачат редом с мен и вардят конвертируемото ми тяло, возят ме с "Чероки", да не би случайно да пострада я ахилес, я дамарче.
Приживе не успях да пътешествам, но като умра, ще стана гражданин на света! Сърцето ми отива в Англия, бъбреците – в Япония, роговицата на едното око – в Австралия, ретината на другото – в Мексико. Дори далакът, тая стара ръждясала валдхорна, спечели екскурзия до Малдивите.
Ще заживея втори живот, прегърнал двете полушария!
И с насмешка ще си спомням дните, в които бях жив, но... българин.