В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

Старши научният сътрудник Николай Златев се надвеси над трапа и хлъцна от удивление. В дъното на пещерата се въргаляха стотици древни ръкописи с неизчислима стойност. Хрониките на Херодот, Никомаховата етика на Аристотел, няколко пиеси от Аристофан, научен трактат на Авицена за ползата от ябълковия сок при сърдечно-съдовите заболявания, "Илиадата", диалозите на Платон с поправки от автора...
Господи, какво несметно богатство, рече си Златев и сграбчи Евангелието на Матея. Тъкмо да го пъхне в джоба си, чу дрезгав глас:
- Ало, не пипай библиотечния фонд!
Николай Златев се взря в тъмнината и едва сега забеляза хилаво джудже с дълга до земята брада. То държеше джобно фенерче, чийто жълтеникав лъч бе спрял точно върху откраднатия ръкопис.
- Аз, такова... – замънка изненаданият археолог. – Взех я само да я прочета...
- По-добре да беше прочел Стария завет. Там с ей-такива букви пише: "НЕ КРАДИ!"
- Чел съм я.
- Там пише още и “НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ!”
- Не лъжа!
- А криеш ли пари от жена си?
- Наистина съм чел Стария завет. И к’во от това? И в наказателно-процесуалния кодекс, член 11, алинея втора, пише: "Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани", но само така си пише... Щото и съдът, и прокурорът, а и разследващите органи си имат точно определена тарифа. И ако не си платиш, може цял живот да си седиш на топло заедно с шефа на "Топлофикация" и да си четеш и Стария, и Новия завет... А може и да напишеш някое Житие грешного... Как ти е името?
- Плафоний, от стачния комитет. Замествам архиепископ Йоан Дебърски. Преди 965 години отиде да преговаря в Рим с императорската библиотека и още не се е върнал.
- Кое те кара да мислиш, че ще се върне?
- Е, вече не вярвам. Последната вест, която чух, е, че са отхвърлили нашите искания...
- Какви искания? – заинтригува се археологът.
- За редуцирана ставка на ДДС върху ръкописите.
- А стига бе! И ти ли, Бруте?
- Отхвърлили ги с болшинство. Вече си мисля, че това не е математическо, а политическо понятие…
- Всичко е политика, приятелю! – въздъхна Николай Златев. – И досието на президента, и световната футболна титла, и титлите на Виктор Емануил, и титрите в американските филми. Ние днес се прехласваме от мажоритарния принцип на демокрацията, но аз си спомням за Едоардо Руфини, един от малцината академични преподаватели, които не подкрепиха фашизма в Италия. Замислял ли си се колко много и разнообразни могат да бъдат средствата за формиране на обща воля у тълпата? Май е прав Съмнър Мейн, че тъкмо съобразяването с мнозинството е най-неестествената възможност...
- Да, така е, млади момко! Дори клетият Сократ даде фира в мажоритарно-минотарната битка. 30 гласа като 30 сребърника... Лошото е, че политиците малко четат.
- И поради тая причина открай време вършат глупости. Някога Исак ІІ Ангел въвел допълнителен данък за рогатия добитък. И през късната есен на 1185 година българите от Мизия се вдигнали на бунт. Днес няма данък рогат добитък, но за сметка на това облагат всичко останало…
- Ами вдигайте се, какво чакате! – възмути се древният библиотекар. – Впрочем как завърши нашата стачка?
- ДДС върху книгите остана. А после дойдоха варварите и Римската империя рухна – въздъхна Николай Златев и обърса прахта върху Евангелието от Йоан.