СЪРДИТА ПОЕМА

І.
Любовна песен аз така и не написах,
бях тръгнал с кръст и прашка на война.
Останалите, вместо кръст, поеха “риска”
да имат дом и собствена жена…
А аз света бях тръгнал да оправям
и вярвах – истината е една!
С глава разкъртвах зидовете здрави –
прашинки от… Китайската стена.
Одирах кожата на демагога,
страхливеца заплювах във лице.
Но… царят бе далеко, Бог – високо,
а аз си имах само две ръце…

ІІ.
Веднъж, на празник у една госпожа,
направих малък публичен скандал.
Шамар ударих на прочут велможа –
наследник млад на местен феодал.
Каква безупречна масонска ложа,
какъв огромен мазен “октопод”!
На всеки пост въпросният велможа
бе турил членове на своя род.
Държава малка в общата държава –
досущ като в зловещ игрален филм!
Ако посмееш “горе” да се жалваш,
то все едно, че сам си се затрил.
Та там велможата, пардон, другарят,
прочете гръмка реч за гласността.
Не издържах – пред всички го ударих.
А после чуках камъни в прахта…
“Наказаха” и местния велможа –
изпратиха го в странство дипломат.
А аз си купих от един художник
картината “Давид и Голиат”.

ІІІ.
Опълчих се срещу един владика,
ограбвал цял живот народен хляб.
Но главният редактор ме извика
и каза: “Репортажа ти е слаб!”
Защо се хващаш, казва, все с проблеми,
които с теб не можем да решим?
За… зърнодобивите ни големи,
за златните момичета пиши…
Тогаз разбрах, че трябва да избирам
кой път да хвана в този труден час:
шосето гладко или по баира?
Кажи ми, Хамлете, недей мълча!
Но принцът бе изчезнал в тъмнината.
И тръгнах сам по стръмния баир…
Едва качих върха на планината
и що да видя – замък в стил ампир!
За собственика, бивш директор, чувах,
че е наказан от закона строг…
Сега видях как бедничкият плува
в басейнче малко със един булдог.
Попитах го – нима не е в затвора?
А той отвърна със спокоен глас:
“В затвора ходят само прости хора
и разни дописници като вас…”
И пусна кучето да ме изпрати.
В подобни случки трябва да си бърз,
защото в правилата на играта
е важно кой кого ще погне пръв!
Навярно звярът мислеше за супа
и тичаше с усърдие след мен.
А аз си мислех за живота хубав,
за преустроения слънчев ден…

ІV.
Такова преустройство всъщност знаем,
какво ли не видяхме в тоя свят!
Беднякът плаща доживотен заем,
а богаташът става още по-богат.
Ех, ако бе обратното, тогава…
Представяте ли си – богат поет!
Или министър, който се отказва
да бърка в кацата със сладък мед.
Подобни чудеса у нас не стават.
У нас промените са главно две:
заплатите все същите остават,
а стоките поскъпват с часове!
И всеки граби в обща надпревара.
Крадат и “горе” в тъмен безотчет.
С конкурс за длъжността пазач в кошара
вълкът… единодушно е приет!
Дори Темида – майка на закона,
поглежда скришом стария кантар.
Осъжда мравка за побой над… слона
и се усмихва с неподкупен чар…
Прибрах се в родния си град, където
да вземеш жилище е все едно
да станеш космонавт! Освен със кмета
ако не ходиш заедно на лов.

V.
Прибрах се вкъщи. Заковах вратите.
Прозорците покрих със черен лен.
И седнах над поемата сърдита,
че току-виж привикали и мен…

1987 г.