ИКАР Е ВЛЮБЕН В СТЮАРДЕСА

Веднъж, когато слънцето се вдигна,
тъй както си летеше с восъчни криле,
Икар видя как бързо го настига
един модерен пътнически самолет.

Пилотите му махнаха с насмешка,
попитаха го за къде тъй бърза сам.
Икар посочи изгрева отсреща,
а те – е, хайде с нас, и ние сме натам.

Човекът-птица се качи във самолета,
приседна и свали ненужните криле.
Край него мина стюардеса бледа
и го попита нежно: “Чай или кафе?”

Лицето й бе бяло като облак…
Очите – черни като разтопен катран.
Гореше в устните копнеж за обич,
а в погледа надзърташе античен свян.

Сърцето на Икар потрепна плахо,
подобно дива птица, пъхната в кафез.
Дори забрави да поиска захар
и пи горчиво сатанинското кафе…

След малко самолетът кацна меко
на твърдата земя, опасана с бетон.
И всички пътници полека-лека
опразниха големия красив салон…

Загледан през прозореца навънка,
Икар остана сам във птицата-гигант.
Но ето – стюардесата се върна
и му предложи да вечерят в ресторант.

А после ходиха на дискотека.
Икар за първи път танцува рокендрол.
Потърси за сърцето си утеха,
а се събуди във прегръдките й гол….

Ожениха се само подир месец.
Получиха квартира в края на града.
И много скоро, със нестройна песен
роди се син, когото кръстиха Дедал.

Понеже никога не беше учил,
Икар започна работа като пазач.
И всеки ден с едно свирепо куче
той пазеше летището до здрач.

Жена му продължи да си похвърква –
веднъж със този, друг път с онзи екипаж.
Душата на Икар съвсем помръкна,
подобно изоставен в лятна буря плаж…

Животът е измислица красива,
а свободата е богатство без цена!
Късметът не на всеки се усмихва,
но, господи, защо наказа го с… жена?

И литна любовта като ракета…
Икар бе станал друг човек.
Най-много в парка, с градските врабчета,
да изяде студен и сух геврек.

И ако някой самолет внезапно
небето среже със стоманени криле,
Икар с тъга след него ще позяпа,
разпънат с мрежи и с бельото за пране.

И само нощем, насаме с луната,
Икар чертае план отново да лети.
И скришом бърше с длан крилата,
потънали в забвение и нафталин…

1985 г.