ЛЮБОФ

Върви си, моя гибелна съблазън,
не ме измъчвай с тая красота…
Та кой до днес успя да се опази
от сладката отрова на плътта?

Какво чудовищно непостоянство
е скрито в твойта същност на жена!
Очите ти ме тласкат към пиянство,
о, погубно дете на Сатаната…

Дълбай сърцето ми с длетото тънко –
такава участ сам си пожелах.
Обичам те, о, Мона Лиза в дънки,
но честно казано, изпитвам страх.

Върви си, моя гибелна съблазън,
не ме измъчвай с този поглед син.
Кой Господ тъй жестоко ме наказа
да се родя в епохата на… СПИН!