Есенни кокичета

По пясъчното дъно на аквариум задъхан тичам.
И късам жълти есенни кокичета, които плачат…
За глупавата златна рибка ли ме взехте, че ме тикнахте
зад стъклени стени, сред скъпи вещи и лица прозрачни?

Надявахте се да събирам бисери в пазарска чанта
и в сардоничен смях помислихте, че ще умра без въздух.
Кръвта ми се размесва със вода и заиграва шантаво,
а силите не стигат, за да мога жив да се завърна…

Но нищо. Важното е, че сега съм още жив и тичам.
А вие, тлъсти мандарини, пийте днес за мое здраве!
На гроба ми в скалите на Мундрага ще растат кокичета
дори когато всички хора на земята ме забравят!