Христова възраст

Ще слезе животът по своето стръмно надолнище,
ще плесне с криле старостта като бухал плешив.
А ний, кръстоносци в запас, ще търчиме по болници
и всеки от нас ще се радва, че още е жив…

В кварталния клуб, попрегърбен от скучни събрания,
ще хвърляме дюшеш, ще пием припряно кафе,
че дълга е нашата смърт, а животът ни – кратък е.
Виж, Господ от детска количка ковчег ми кове.

А още личат незарасли от детството рани
и още по устните първа целувка гори…
Та ний сме онези момчета, макар белобради.
Я дай тоя дървен сандък да не ти натежи.

Ще сцепя дъските, напролет е грях да умирам.
Ще драсна кибрит – който иска, да стопли ръка.
Додето червеният змей изпълзи над баира,
ще стискам живота за вехтата груба яка…