Слепият

На ъгъла, като жена за продан,
на ъгъла – опръскан в светлина,
стои един нещастник по природа
и сбира в шапката си добрина.

Жадуват ураган очите слепи,
потънали във виолетов сън…
И музика от хвърлени монети
се разпилява в мрака с весел звън.

Здравей, анахронизъм слепооки!
Вземи парите ми, купи си хляб!
Не чакай милост в тая нощ жестока –
за чуждите беди светът е сляп.

Щом сграбчи хвърлената милостиня,
“слепецът” хукна читав към дома…
Останах сам сред градската пустиня –
без пукнат грош и… сляп от светлина.