Благодаря ти, любов!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах вече, че ще дойдеш.
Късмета ми – ех, кучета го яли.
Но ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече…
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варварин
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил…

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди…
Това за звяра, дето рани бърше,
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато вече бях загубил всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам…

Добре дошла, любов скандално млада.
Добре дошла, любов неукротима!
Бих слязъл с теб на дъното на Ада…
Любов, благодаря ти, че те има!