Стихотворение, писано една вечер,
докато чаках да дойде Годо

Когато бях малък, мечтаех за собствена стая,
където да мога да сложа портрета на “Бийтълс” поне.
Сега съм голям и мечтите ми пъплят към рая,
а “Бийтълс” ги сгази тролея на трудното, зло битие.

Понякога само, щом токът в квартала угасне,
запалвам свещта и присядам над старата библия пак…
Градът изведнъж се разтваря и става прекрасен!
И ми се струва – сам Господ е слязъл сред гъстия мрак.

Той гледа с очите сурови на мъдър учител…
Но нищо не казва, да беше отворил за поздрав уста.
Стоя вкаменен и не смея дори да го питам
дали съжалява сега затова, че създаде света?

Когато бях малък, мечтаех да имам ракета
и с нея да поря вълните в безкрайното звездно море.
Сега съм голям и измислям несръчни куплети
за моя приятел Годо, който и тази нощ не дойде…