Монолог на един удавник

Ей-сега ще се разтвори
тая паст зелена.
Океанът е приют и дрога
за несретници.
Аз съм лудият от плажа,
дето сам си пее.
Аз съм ваша нощна стража,
влюбени на кея…
Аз съм гларусът тревожен,
който в сън ви буди.
Аз съм просто невъзможен!
Аз съм всъщност… Юда.
Аз съм буйната ви вяра
във любов и знаме.
Аз съм прашната китара
от таван под наем…
Аз съм злия дух в бутилка,
хвърлена тъдява.
Аз съм орден и бесилка.
Аз съм бог и дявол!
Ей-сега ще се разтвори
тая шир безкрайна.
Аз не зная кой съм, хора,
нищичко не зная…