Мишена

Олющен от скръб и безброй покушения,
подритвам живота за двайсет стотинки на ден.
Откакто се помня, съм кръгла мишена…
Елате, приятели мои, да стреляте в мен!

Понякога плача и капки ръждиви
размиват боята по мойта разпъната плът.
И все си мечтая за джунглата дива…
Ех, как ми се иска да хукна натам някой път.

Но аз съм обречен до смърт на тълпата.
За вашата хищна природа – примамлива стръв!
Стоя със усмивка на мим пред дулата ви…
А всъщност, дали пък и аз не съм истински лъв?