* * *

Хлътнаха буците пръст върху гроба ти, татко.
Като очите на майка ми хлътнаха, Господи...
Болката - тоя безчувствен хирург във оставка,
реже с ръждива ножовка плътта ми до костите.

Юли е. Мръсните облаци бавно полазиха
като нахранени кърлежи в овнешко руно...
Татко, не искам от теб да се правиш на Лазар.
Ще ми се само да пийнем от твоята крушова.

Десет години я пазя с увереност сляпа -
някоя вечер ще слезеш усмихнат по мръкнало.
Може би идваш понякога, тихо присядаш,
галиш съня ми, но чашата все ти е пълна...

Коледна хлопка ще туря, от сън да ме вдигне.
В сън да ме вдигне, очите с вода да поръся.
Дойдеш ли, искам на всяка цена да те видя,
прошка да взема, часовника стар да ти върна.

Съмна се. Болката пие от лютата рана.
Ей, самодиви, къде сте? Кръвта ми изтича.
Господи, пак ли ще жертваш Христос за Варава?
Що все наказваш ония, които обичаш...

Хлътнаха буците пръст върху гроба на татко.
Като очите на мама безропотно хлътнаха...
Боже, прати ми надеждица с пощенска пратка
пак да прегърна баща си, макар и в отвъдното!