РЕЦИТАЛ

Господ не пита за творчески планове -
всички пътища водят в Орландовци...
И понеже хората не им е хич до поезия,
а политиците страдат от пълна амнезия,
вместо да ида в неделя на църква,
ходя да рецитирам на мъртвите!
Представете си Медисън скуеър гардън
с половин милион зрители и един гарван.
Късам надраскани, смачкани листове
като нафора в упокойна молитва...
Мъртвите слушат с огромно внимание,
сякаш чета им Уитман и Анна Ахматова.
Де е Караджата, де е светото причастие? -
питам небето, римувайки с деепричастие.
Даже гарванът пази гробно мълчание.
Нямам трохи и му хвърлям трохеи отчаяни.
Господи, колко възпитана публика -
греховете ми в мерена реч изкупува!
Тука е татко, три реда надолу - Вапцаров.
Разстрел, а след разстрела идва царят!
Ей-там, отсреща спи Дамян Дамянов.
Още е пресен гроба му малък...
Слушат ме Смирненски, Фотев, Багряна,
мургав гробар пресушава шише "Ариана".
Слушат ме Яворов, Германов, Геров.
Бабичка ме дарява с два гербера...
И се прекръства. А аз вдъхновено чета.
Бързам. Няма почивен ден за смъртта!
Аз чета своите смъртни куплети
на безсмъртните мъртви поети...