ВЕНЕЦИЯ

Луната е спряла
над Моста с въздишките -
гондола от злато,
искряща в нощта...
А мама
избърсва сълзата си скришом.
Дано доживеем до пролетта!
Прости ми за грешките,
лошата слава.
Не бях най-добрия
и примерен син.
Нали само майката
може да опрощава,
което и Господ не би ми простил...
В очите ти плува Венеция, мамо -
надежда
сред цял океан самота.
Ще идем там някой ден, само
дано доживеем до пролетта!