Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Българският Гюнтер Валраф пръв влезе в прочутата тракийска гробница край Свещари, съчини любимия студентски хит “На недельку до второго я уеду в штат Айова”, разпространяван тайно през 80-те. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка “Площад Гарибалди” бе преиздадена и взе наградата на СБП на “Южна пролет”.
Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов – "Допълнение към Закона за защита на цветните сънища". И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Второто й издание излезе в края на миналата година. Факт, който очертава нетипични традиции за родното книгоиздаване. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: "Ивайло Диманов – много талантлив поет!"
Най-новата книга на Диманов – "Шлиферът на Леонардо", е начало на световната поредица "Вулгарен хумор" на издателство "Алтер Его". Заглавието е недвусмислена пародия с бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" и идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне. Острият хумор и метафоричната гротеска на автора ще накарат читателя да изпие на един дъх невероятните истории в сборника. И да се посмее от сърце над Нейно Величество Глупостта, която като че ли няма почивен ден в абсурдите български, в които всички ние живеем...
Неотдавна излезе от печат и неговата трета стихосбирка "Добър вечер, г-жо Тъга!", издание на "Джойс Медия"
|
