Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Българският Гюнтер Валраф пръв влезе в прочутата тракийска гробница край Свещари, съчини любимия студентски хит “На недельку до второго я уеду в штат Айова”, разпространяван тайно през 80-те. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка “Площад Гарибалди” (1990) бе преиздадена и взе наградата на СБП на “Южна пролет”.
Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората поетична книга на Ивайло Диманов – "Допълнение към Закона за защита на цветните сънища" (2002). И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Второто й издание излезе в края на 2005 г.
Сборникът с разкази "Шлиферът на Леонардо" (2006), бе начало на световната поредица "Вулгарен хумор" на издателство "Алтер Его". Заглавието е недвусмислена пародия с бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" и идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне. Третата стихосбирка на поета "Добър вечер, г-жо Тъга!" (2008), е издание на "Джойс Медия". Тази книга му донесе едновременно две високи отличия - Яворовата награда „В полите на Витоша” (2007) и Националната литературна награда „Димчо Дебелянов”(2009).
През 2008 г. Ивайло Диманов бе обявен за журналист на годината, а година по-късно излезе от печат неговият сборник с театрални есета "Не стреляйте по Мелпомена!" и тиражът веднага бе изчерпан. Началото на 2010 г. бе белязано с второ издание на "Добър вечер, г-жо Тъга!", а съвсем скоро ще се появи и най-новото заглавие - "Килър с 24 диоптъра късогледство".
|
